Standard&Poor;’s потвърди кредитния рейтинг на България 'BBB/А-2' и промени перспективата от стабилна на отрицателна

Standard&Poor's (S&P) потвърди кредитния рейтинг на България в дългосрочна чуждестранна и местна валута съответно на 'BBB/А-2' и ревизира перспективата от стабилна на отрицателна. Запазването на кредитния рейтинг отразява стабилната фискална позиция на страната. В доклада на агенцията за кредитен рейтинг се посочва, че в условията на ограничен икономически растеж бюджетният дефицит се очаква да достигне 2% от БВП през 2013 г., в резултат от поетите ангажименти на правителството да повиши социалните плащания и пенсиите, както и да разплаща задълженията към частния сектор. Тази оценка съвпада с целта за дефицит през 2013 година. Експертите на S&P отчитат, че това не отдалечава правителството от следваната фискална политика и параметрите, заложени в Закона за публичните финанси. От агенцията отбелязват също, че нивото на нетния правителствен дълг се очаква да остане ниско в средносрочен план, в размер на 15% от БВП през 2016 година. Агенцията потвърждава способността на правителството да изпълни целите си за дефицит през периода 2014-2016 година. Оценката за способността за поддържане на стабилност на публичните финанси е водеща за кредитния рейтинг и той е потвърден.

Анализаторите от Standard&Poor's посочват като основен фактор за промяната на перспективата от стабилна на отрицателна „слабите перспективи пред растежа, в резултат от слабото вътрешно търсене, както и нестабилната политическа обстановка, които биха могли да препятстват осъществяването на необходимите структурни реформи". В доклада се обръща внимание, че за понижаването на оценката за очакваното развитие на българската икономика значително влияят данните за реалния растеж на БВП в периода 2010-2012 г. (средно 1%), което според методологията на S&P оказва възпиращо влияние върху перспективите за развитие на страната. Вътрешното търсене се определя от анализаторите като слабо, поради ниския растеж на кредитите, ограничената инвестиционна активност и високата безработица в страната, в частност високия дял на дълготрайно безработните.

Министерството на финансите споделя оценката за влошената бизнес-среда и потиснатия растеж през периода 2010-2012, но не може да се съгласи с предположенията на експертите от S&P's за перспективите пред растежа. Основание за това е отбелязаният  през третото тримесечие реален растеж на БВП от 1,5% на годишна база (сезонно неизгладени данни). Основен принос за положителното развитие има нетният износ, но се наблюдава и увеличение при крайното потребление с 1,2%, с основно влияние от страна на правителственото потребление. По-високото потребление и износ оказват влияние и върху по-бързото нарастване на вноса на стоки и услуги с 8,6% на годишна база. Позицията на МФ се подкрепя и от краткосрочните показатели, които също показват положителни развития през последните месеци в подкрепа на повишаване на потреблението. Растежът в търговията на дребно нараства за четвърти пореден месец и достига 6,9% през октомври. Индексът на промишленото производство също е на положителна територия за втори пореден месец, като подобрената активност се дължи на продажбите за вътрешния пазар, които се увеличават през октомври. Наблюдава се и подобрение в оценките на предприемачите в промишлеността относно текущата бизнес ситуация. Задържането на безработицата на високи нива в последните месеци е съпроводено с нарастване на работната сила, тъй като обезкуражени се регистрират отново на пазара на труда, поради факта, че увеличаването на икономическата активност им дава основание да смятат, че могат да си намерят работа. Това е един от водещите индикатори, които показват промяна в тенденциите на пазара на труда и създават очаквания за растеж на заетостта.

Министерството на финансите счита, че основните опасения на Standard&Poor's са повлияни от нестабилната политическа ситуация в страната през отминаващата година. Агенцията оценява политическото развитие през 2013 г. като предизвикателство, отчитайки наличието на политическо напрежение в страната, както и необходимостта от засилване на дейността на институциите в областта на съдебната система и обществените поръчки, което всъщност съвпада с приоритетите на правителството. Промяната в перспективата показва, че създаването на политическа нестабилност и незачитането на легитимни резултати от демократичния процес се отразява на оценките за страната. В доклада на S&P се отбелязва още, че подобряването на политическия климат в страната би засилило действието на институциите и би повишило перспективите за растеж на българската икономика, което, от своя страна, ще повлияе благоприятно върху кредитния рейтинг на страната.