Бъдещето на българската икономика - какво ще ни дръпне напред?

Автор Георги Велев

България ще получи 6.257 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд на Европейския съюз, ако споразумението на страната ни с Брюксел за програмния период от 2014 до 2020 г. бъде одобрено от Еврокомисията във вида, гласуван от правителството. В изготвеното споразумение за партньорство между страната ни и ЕС има подробен анализ на силните и слабите страни на българската икономика (SWOT анализ). Според него до 2020 г. страната има възможност да наблегне основно на три икономически сегмента – развитие на научната дейност, бързо навлизане на интернет технологиите и комуникациите в повече икономически сфери и развитие на земеделието.

Сред възможностите за растеж е и туристическият сектор, където можем да привличаме чужденци с алтернативни форми на туризъм. Тук фигурира и опцията “Развитие на общата енергийна политика на ЕС”. Това обаче по никакъв начин не е дефинирано добре в споразумението за партньорство. Производствата от тежката индустрия, химическата и нефтопреработваща промишленост са само бегло споменати.

Така администрацията е очертала две основни насоки на развитие  – комуникационен сектор и земеделие. Към тях са ”пришити” дейностите туризъм и общоевропейска енергийна политика, става ясно от публикуваните данни.

Дали и как ще се срещнат развитието на интернет технологиите със селското стопанство у нас предстои да видим  в следващите шест години.

Опитът досега не е много обнадеждаващ. Като цяло интернет технологии, аутсорсингът на услуги и програмирането се извършват в основните икономически центрове у нас – София, Пловдив и Варна, твърдят специалистите. За останалите по-малки населени места очевидно е трудно да привлекат ИТ специалисти на работа, защото не предлагат необходимите условия. Затова и за там очевидно развитието ще бъде в насока земеделие или туризъм.

Слабите страни:

Демографският срив. Първото място в списъка на слабите страни заемат неблагоприятните демографски тенденции. Населението застарява изключително бързо и през следващите две десетилетия работната ръка у нас ще намалява с много силни темпове. Това, разбира се, ще се отрази на производството и на икономическата ситуация в страната. Не бива да се забравя и фактът, че значителна част от младите хора в страната искат да отидат в чужбина, поне за известен период от време и след това да се върнат отново тук.

Друга слаба страна е географското ни място, от гледна точка на свързаност на пазарите ни с другите от ЕС. Все пак общоевропейските пазари до нас са само тези на Румъния и Гърция. В същото време не бива да се забравя фактът, че страната ни е важен транспортен коридор между Европа и Азия.

Проблемни са сивата икономика и корупцията. Също проблем за бизнеса и хората у нас е сравнително неатрактивна административна среда и съдебна система, както и сериозният дял на сивата икономика.

Друга пречка си остават незавършените реформи в секторите води, здравеопазване, образование, съдебна система и публичната администрация. Високото ниво на безработица и неквалифицираната или неподходящо квалифицирана работна ръка също създават главоболия пред икономиката ни.

Затрудненият достъп на малките и средни предприятия (МСП) до финансиране, както и ниската им ресурсна ефективност са част от проблемите, с които трябва да се справи България.

Регионалните различия. У нас има и тенденция на задълбочаване на различията между столицата и регионите. С оглед на изведените приоритети обаче е малко вероятно да се стигне до сближаване на регионите, защото не са записани никакви инициативи как младите хора да си намерят работа извън София. Сериозен проблем си остава и забавянето при реалното въвеждане на електронното управление.

В анализа е записано още, че страната ни страда от иновационен дефицит, слабо са разпространени информационните технологии в селските райони. Публичните разходи за научни изследвания, образование и здравеопазване са крайно недостатъчни.

Влошено здраве, рискът от бедност и социално изключване на значителна част от населението на страната също са едни от основните проблеми за страната ни.

Незадоволително е и състоянието  на инфраструктурата, като тук става  въпрос не само за пътищата, но за водната инфраструктура, тази за информационните технологии, здравеопазването и образованието.

Проблеми с опазването на околната среда. Недостатъчни на този етап са и инвестициите в опазването на околната среда, а и България не използва достатъчно ефективно ресурсите си. В земеделието у нас се отчита небалансирано развитие на подсекторите в селското стопанство – в момента е силно развито зърнопроизводството за сметка на производството на плодове и зеленчуци. На страната ни й липсват и модерна напоителна инфраструктура, с която да може да се повиши качеството и стойността на продукцията от стопанствата.

В селските райони в България пък почти няма дейности, които да не са свързани по някакъв начин със земеделие или горско стопанство. Тази липса на диверсификация при работата в тези райони също влошава жизнения стандарт на хората, както и възможностите за развитие.

У нас не се използват подходящо почвите и водите като те систематично се замърсяват от земеделските производители  и индустриалните предприятия. Недостатъчно добре са интегрирани общинските и областните стратегии на насочени политики по отношение на защитените зони и осигуряването на тяхната свързаност в мрежата Натура2000, се казва още в анализа.

Страната ни не опазва добре рибните си ресурси и морските екосистеми. Механизацията на риболовния труд пък  е спряла някъде през 80-те години на миналия век и до момента не е извършвана голяма модернизация в този сектор.

Силните страни:

Това, с което се хвалим, са стабилната макроикономическа среда, ниските преки данъци, развита икономика  в столицата и добро равнище на морския и зимен туризъм. Биоразнообразието, плодородните земеделски земи и богатото ни културно наследство също са сред силните аргументи за икономиката на страната ни.

Благоприятни са и условия за развитие на възобновяеми енергийни източници за собствени нужди, става ясно още от анализа. В него като плюс за България е записано равномерното разпределение на средно големите градове в страната.

Страната ни има предимства сред другите държави в производството на етерично-маслени култури, добри са традициите при лозарството, винарството и овцевъдството. Традиции имаме и при създаването и отглеждането на гори, дърводобива и горската промишленост.

Според анализа у нас са запазени добре културните традиции, а читалищата в малките общини успяват да поддържат на някакво ниво духовната дейност по места.

Експертите от администрацията приемат за сериозна заплаха пред страната ни развитието на глобалната финансова и икономическа криза. Проблем е нарастването на цените на храните заради климатичните условия и цените на горивата.

Съседните страни и региони също вече конкурират българският сектор за услугите от информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Много сериозен проблем са и задълбочаващите се демографски процеси и емиграцията, е записано още в анализа. Заради този фактор и големи части от територията на страната се обезлюдяват.

Друг сериозен риск за страната ни са климатичните промени. Те могат да доведат до значими природни бедствия, а това, съчетано с неподдържаната инфраструктура, може да има много тежки последици за икономиката на регионите.

Ерозията пък унищожава почвите у нас, а вносът на рибни продукти убива родното производство, смятат още авторите на изследването.

Подобна мрачна картина не се представя за първи път и, както винаги, тя е съпътствана от  обещания за реформи, които да променят тенденциите у нас. Реално обаче на този етап е повече от очевидно, че България е сред най-бързо застаряващите нации, хората не са доволни от здравния, социалния и финансовия си статус.

Преди няколко години работодателските организации поставиха въпроса за вноса на работна ръка и използването на ресурса от чужди работници, включително и бежанци, които да работят за създаване на БВП в страната ни. При сегашните нива на безработицата в страната вносът на работна ръка не би бил добро решение, но очевидно трябва да се използва по-ефективно ресурсът от млади хора, които излизат от ученическите и студентските скамейки и остават без работа. Както и да се наблегне на преквалификацията на нарастващия контингент на бюрата за труда.

Статията е публикувана в деловия портал  econ.bg