Публикувана е Пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите

Публикувана е Пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за периода 2018-2021 г.

Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите отчита по-благоприятните очаквания за развитието на световната и европейска икономика в сравнение с есенната прогноза за 2017 г. Оценките за динамиката на международните цени на петрола и неенергийните суровини също са повишени, най-вече за 2018 г. 

В същото време българската икономика отчете 3.6% реален растеж за 2017 г. , при очаквани 4% в прогнозата от септември 2017 г. Това се дължеше на по-силно отрицателния принос на нетния износ, докато вътрешното търсене се представи по-добре от очакваното. Очаква се ръстът на БВП да се ускори до 3.9% през 2018 г., като вътрешното търсене ще продължи да бъде водещо. Частното потребление слабо ще се ускори, подкрепено от подобреното доверие на потребителите и реалното увеличение на разполагаемия доход на домакинствата. Същевременно, инвестиционната активност ще бъде движена основно от повишението на публичните инвестиции. Очакванията са за ускорение на общия износ поради по-ниската база от предходната година и очакваната благоприятна динамика през 2018 г., което заедно с повишените растежи на вътрешното търсене ще подкрепи нарастването на вноса. В резултат се очаква отрицателният принос на нетния износ към БВП да нарасне.

Темповете на растеж на БВП ще останат сравнително високи през целия прогнозен период. Икономическата активност слабо ще се забави до 3.8% през 2019 г., поради низходящата динамика при вътрешното търсене и ще достигне 3.7% в периода 2020–2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, по-ниският прираст на заетостта и реалните доходи ще се отрази в леко забавяне на растежа на частното потребление. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се свие до около 0.8 пр.п. през 2020 и 2021 г.

През 2017 г. растежът на заетостта бе по-висок от очаквания, но това не доведе до съществено ревизиране на оценките за динамиката на заетите в средносрочен хоризонт, поради значителното влияние на селското стопанство. В средносрочен план, ограниченията от страна на предлагането на труд и негативното демографско развитие ще се отразят в забавяне на растежа на заетите до преустановяването му през 2021 г. Очакванията за инфлацията са повишени за целия прогнозен период предвид отчетената динамика през 2017 г. и първите два месеца на 2018 г., както и актуализираните допускания за международните цени на храните и суровия петрол. Кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява до края на прогнозния период, като очакванията за неговия растеж са занижени в сравнение с есенната прогноза предвид по-бавното възстановяване на кредита за нефинансови предприятия. 

Рисковете пред реализирането на прогнозата продължават да са свързани основно с развитието на външната среда и динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната.

Пълният текст на документа можете да видите тук.