С възстановяване на икономическата активност, компенсацията на един нает продължи да се повишава с номинален темп от 10.9% на годишна база. Възходящ тренд беше отчетен в индустрията (11.8%), главно по линия на строителството. С ускорена динамика се характеризираха и повечето дейности в сектора на услугите. Единствено в публичната администрация, образование и здравеопазване бе наблюдавано известно забавяне до 10.1% на годишна база (спрямо 17.7% през първото тримесечие). Текущото развитие на доходите и производителността на труда допринесе за отслабване на натиска върху нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукция до 4.3% на годишна база през второто тримесечие на годината.
▌ Инфлация
Месечната инфлация през август според ХИПЦ беше 0.7%, като до голяма степен бе формирана от поскъпване на непреработените храни, енергийните стоки и услугите. Международната цена на суровия петрол сорт Брент, преизчислена в евро, се понижи с 5.5% спрямо юли, но ускореното поскъпване на суровината през предходните месеци продължи да оказва влияние и цените на транспортните горива се повишиха с 3.9% спрямо месец по-рано. При храните, по-съществено поскъпване бе отчетено при плодове и зеленчуци, съответно с 6.1% и 4.6%, което се свързва с неблагоприятните климатични условия и лошата реколта през летния сезон. Цените на услугите се повишиха средно с 0.8% спрямо юли, като принос за това имаха най-вече транспортните услуги с поскъпване от 3.1%.
Годишният темп на инфлация се ускори до 2.5% през август, при 2.2% през юли. Принос за това имаше най-вече ускорението на поскъпването при транспортните горива и непреработените храни, съответно до 27.5% и 3.9% спрямо същия месец на 2020 г. От друга страна, след същественото забавяне на инфлацията при услугите през юли, през август цените им се понижиха средно с 0.5% на годишна база. Поевтиняване спрямо година по-рано бе отчетено при комуникационни услуги (-3.4%) и услуги по настаняване (-11.3%). С описаната динамика при услугите се свързва и продължаващото забавяне на базисната инфлация до 0.6% на годишна база.
▌ Външен сектор
През юни салдото по текущата сметка се подобри на годишна база за първи път през 2021 г. Балансът достигна излишък от 145.4 млн. евро през месеца, с което натрупаният дефицит от началото на годината беше намален до 0.2% от прогнозния БВП. Подобрението през юни се дължеше на по-високия излишък по услуги, в резултат от удвояване на годишна база на постъпленията от пътувания на чужденци в страната в началото на летния сезон. Данните за посещенията на чужденци отчетоха увеличение от 95% през юни, като туристическите пътувания допринесоха за половината от растежа. По-високият месечен баланс по текущата сметка бе отражение и на нарастването на входящи трансфери към държавния сектор. Номиналните растежи на износа и вноса на стоки превишиха 30% на годишна база, повлияни както от високите цени, така и от по-интензивна търговия. Търговският дефицит отново се увеличи спрямо същия месец на предходната година, но влошаването бе по-умерено спрямо отчетеното през май, тъй като нарастването на вноса не бе много по-високо от това на износа.
Финансов сектор
Кредитът за частния сектор се ускори през юли и отчете годишен темп на растеж от 7.2%, при 6.4% в края на юни. По-бързото му нарастване беше подкрепено от по-високи ръстове на кредитите както за нефинансови предприятия, така и за домакинства. Ръстът на кредитите за фирми се повиши от 3.2% през юни до 4.6%, благодарение на по-бързото увеличение на средносрочните и дългосрочните кредити. Кредитите за домакинства нараснаха с 10.8% в края на юли срещу 10.4% месец по-рано. Жилищните кредити бяха основната причина за ускорението, стимулирани от ниските лихвени проценти и нарастващите цени на жилищата. Темпът на растеж на потребителските кредити достигна 9.3%, надхвърляйки леко темпа си от 9% в края на предходния месец.
Среднопретегленият лихвен процент по жилищни кредити остана без промяна през юли на исторически най-ниското си ниво от 2.75%, постигнато през юни. В същото време, средните проценти на потребителските кредити и кредитите за НФП се повишиха. Среднопретеглената възвръщаемост на депозитите на нефинансови предприятия и домакинства се завърна на положителна територия (0.01%), след като средният процент по депозити на НФП стана по-малко отрицателен. Средната възвръщаемост на депозитите на домакинства се понижи и достигна ново най-ниско ниво от 0.05%.
▌ Фискален сектор
За първите седем месеца на 2021 г. салдото по консолидираната фискална програма (КФП) бе положи-телно в размер на 0.6% от прогнозния БВП. Постъпленията по КФП се повишиха с 15.8% спрямо същия период на 2020 г., с водещ принос на данъчните приходи, чийто ръст бе 13.5%. Факторите, които оказват влияние върху високите данъчни постъпления са както икономическото възстановяване през второто тримесечие на 2021 г., така и мерките на подобряване на събираемостта. Сходен бе растежът и на приходите от косвено облагане (13.7%), които съставляват почти ½ от всички данъчни приходи. Растежът на постъпленията от ДДС достигна 18.6%, като тези от внос отчетоха по-висок ръст за периода (21.8%), спрямо приходите от ДДС от сделки в страната (17%). При акцизите нарастването се ускори до 3.6%, за което основно допринесе стокова група горива и в по-малка степен тютюн и тютюневи изделия, и алкохол и алкохолни напитки. Постъпленията от преки данъци и обществено осигуряване също се повишиха с двуцифрени растежи, докато помощите се свиха с 15.7%. Разходите по КФП за периода януари-юли 2021 г. бяха по-високи с 5 млрд. лв. (21.3%) в сравнение със същия период на 2020 г. С най-висок принос за отчетения растеж бяха социалните разходи (с ръст от 20.4%), субсидиите (66.7%), плащанията за персонал (17.9%) и текуща издръжка (23.6%). Капиталовите разходи отчетоха спад от 4.1%.
Държавният дълг за първите седем месеца на 2021 г. бе в размер на 23.9% от прогнозния БВП, при 20.6% от БВП година по-рано.