Анализ на „Райфайзенбанк“: Прогнозата за растеж на БВП на България се повишава на 2%
Поради многото доброто представяне през пролетта, прогнозите за растеж на БВП на Полша, Унгария, Чехия и Словакия бяха ревизирани нагоре, като по този начин 4 от петте централноевропейски* пазари се очаква да отчетат реален растеж на БВП от над 3%. Прогнозите за Румъния, България и Хърватия също бяха повишени – съответно от 3 на 4% за Румъния, от 1.2 на 2% за България и от 0 на 0.5% за Хърватия. Ситуацията в подрегиона Източна Европа остава усложнена, като се очаква до края на годината БВП да отчете спад от -3.5% в Беларус, -4% в Русия и -10% в Украйна. Това се казва в анализ на „Райфайзенбанк“.
“Тъй като пикът на цикъла на растеж се очаква да настъпи през втората половина на 2015 и началото на 2016 г., прогнозите за растеж за 2016 г. са малко под нивата за тази година. В повечето от страните в Централна Европа е характерно за растежа да допринасят всички компоненти на търсенето. Най-вече силното вътрешно потребление в страните с растеж от Централна и Югоизточна Европа, дължащо се на индивидуалното потребление и инвестициите, води до икономическо възстановяване, базирано на собствени сили, което ще продължи и след 2016 г.,” коментира Петер Брециншек, Главен анализатор на Райфайзен Рисърч на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ) по повод публикацията „Стратегия за Централна и Източна Европа“ за третото тримесечие на 2015 г.
България: прогнозата за растеж на БВП за тази година се повишава на 2%
Военните конфликти в Украйна и Близкия Изток, напрежението в Македония и финансовата криза в Гърция поставят България в несигурна геополитическа обстановка. Въпреки това, тя остава стабилна. Нещо повече, коалиционното правителство работи в сравнително спокойна вътрешнополитическа обстановка, поради което то най-вероятно ще продължи управлението си в средносрочна перспектива. През първото тримесечие на 2015 г., реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се увеличи изненадващо бързо - с 3.1% на годишна база. Главни мотори на растежа бяха нетният експорт, който допринесе с 2.3 пр.п. и индивидуалното потребление - с 1.0 пр.п., докато брутните инвестиции останаха неутрални (с 0.0 пр.п.) към прираста на икономиката. От страна на производството, секторът на услугите имаше най-солиден принос за растежа, следван от индустрията и селското стопанство. Въпреки рухването на четвъртата по големина Корпоративна търговска банка през втората половина на 2014 г., финансовият сектор като цяло също отбеляза растеж от 0.5% на годишна база. „Поради слабото евро, износът се очаква да продължи ръста си до края на годината. От своя страна потреблението на домакинствата, макар и по-бавно, също ще нараства, стимулирано от ниските лихви по депозитите. Очаква се постепенно спадащите лихви по кредитите, както и еврофондовете, да подкрепят инвестициите, които през първото тримесечие бяха неутрални към растежа на икономиката“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк (България) Емил Калчев. Има индикации и, че дефлационната тенденция е обърнала посоката си под влияние на политиката на ЕЦБ за количествено облекчение, като инфлацията към края на годината вероятно ще доближи 1.0%. „Вземайки предвид положителните икономически данни от началото на годината, ревизираме прогнозата си от 1.2% на 2.0% реален растеж за 2015 г., въпреки напрегнатата външна среда и неясното наследство от ликвидацията на КТБ“, допълни Калчев.
*Централна Европа (ЦЕ), включваща Чехия, Полша, Словакия, Словения и Унгария е подрегион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), която включва и Югоизточна Европа (ЮИЕ) - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Румъния, Сърбия, както и Източна Европа (ИЕ) – Беларус, Русия и Украйна.
