Защо да се фалира по най-лесния начин е добре за икономиката

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

В нормална икономическа ситуация затварянето на фирми е също толкова естествено, колкото и създаването на нови. Винаги има бизнеси, които не са достатъчно ефективни, за да оцелеят, както и има компании, които може би никога не са имали шанс от самото начало. Затова много по-важно за икономиката е да има активен и непрестанен процес на създаване на нови компании и лесен, бърз и евтин начин за излизане, като нетният ефект е положителен.

В кризисна икономическа ситуация, когато много фирми изпитват трудности, лесното излизане от играта ще позволи на кредиторите им да възстановят поне част от вземанията си, а на предприемачите да насочат усилията си към други, по-печеливши дейности. Процедурата по фалит трябва да не спъва процеса на естествен подбор на по-добрите фирми.

Тази седмица НСИ публикува данни, според които делът на предприятията, родени през 2005 г. и все още активни 5 години  по-късно през 2010 е едва 5,8%. Повечето от тях приключват дейността си без да дължат нещо на някого, но за съжаление не винаги това е така. Случаите на завлечени доставчици, неизплатени заплати и неплатени данъци не са рядкост и в крайна сметка всички, които имат вземания от неуспешен предприемач чакат поне 2 години преди да получат поне част от дължимата им сума.

Как е в България?

Управляващите се сетиха да поработят върху един от най-сериозните проблеми на инвестиционна среда в страната – процедурата по несъстоятелност, едва след като БНБ настояха за промени. Решаването на този проблем се отлага от години, въпреки че още в края на лятото на 2011 г. беше завършен проект на Министерството на правосъдието по ОП Административен капацитет, който предоставя предложения за изменение и допълнение в производството по несъстоятелност. Крайният продукт на този проект обаче отлежава в Министерството на правосъдието близо година и така и не стигна до внасяне за обсъждане в парламента.

Въпреки дългото й описание, като цяло процедурата по несъстоятелност в момента изглежда сравнително кратка, поне на хартия:

• Максимум 3 месеца отнема на съда да се произнесе по внесена молба за откриване на процедура по несъстоятелност, като внесената молба се разглежда най-късно в 14-дневен срок;
• С до 1 месец разполагат кредиторите, за да предявят писмено вземанията си, считано от дата на откриване на процедурата;
• До 1 месец след приемане на списъка с кредиторите може да бъде предложен оздравителен план;

Ако такъв план не е предложен, съдът обявява предприятието в несъстоятелност и се преминава към продажба на имуществото, за да бъдат удовлетворени вземанията на кредиторите.

Изглежда сравнително проста и кратка и поне в тази си част би трябвало да отнема не повече от 5 месеца и 7 дни. Т.е. ако след като предприятието е обявено в несъстоятелност, продажбата отнема 6-7 месеца, кредиторите, или поне част от тях, би трябвало да са удовлетворени в рамките на 1 г.

Това обаче е далеч от реалността.

Проучване на ИПИ[1] от май-юни 2012 на база запитвания по Закона за достъп до обществена информация показва, че тя трае не по-малко от 2 г.  Според международната класация Doing Business процедурата отнема 3,3 г.

Таблица 1: Средна продължителност на делата по несъстоятелност по години

Източник: ИПИ, въз основа на данни, предоставени от самите съдилища

Бавните процедури имат редица негативни ефекти, сред които:

• Намаляване на полезния живот на активите - повечето материални активи имат ограничен полезен живот, през който могат да бъдат използвани за производствени цели. Този живот е в голяма степен фиксиран и неизползването на активи води до по-ниско производство на стоки и услуги в сравнение с потенциала на актива; 
• Понижаване на цената на активите - намаляването на полезния живот на активите се отразява негативно и на цената им. Колкото по-малък е той, толкова по-ниско е очакваното производство на стоки и услуги, а от там намалява и цената, която бъдещ инвеститор е готов да заплати;
• Замразяване на ликвидни средства за кредиторите - предоставянето на стоки и услуги на длъжника от кредиторите му е свързано с разходи за тях и съответно намаляване на средствата, с които те разполагат. Забавянето на разплащането на задълженията удължава нуждите от ликвидни средства;
• По-високи съдебни разходи, а от тук и по-ниска възвръщаемост за кредиторите - процедурата по несъстоятелност се изпълнява от трети лица – съд и синдик. Услугата, която те предоставят, е свързана с разходи, които се изплащат от масата на несъстоятелността или от самите кредитори. Това намалява нетната възвръщаемост на последните;
• Загубени ползи.

Гореизброените ефекти водят до разход на време и ресурси за непроизводствени дейности. Това означава производство на по-малко продукт, по-ниски печалби и по-ниска възвръщаемост от и по-ниска ефективност на направената инвестиция . 

Да фалираш със задна дата – българският принос към процедурата

Един от най-сериозните проблеми на процедурата е изтеглянето на началната дата на несъстоятелността твърде назад във времето, като се твърди, че има случаи, в които тя е предхождала дата на подаване на молба за откриване на процедурата с 13 г. На практика извършените след нея сделки, плащания, обезпечения (с изключения на тези по Закон за особените залози) и др. могат да бъдат обявени за нищожни. Ако това стане, изплатените от длъжника средства трябва да бъдат върнати, взетите от него кредити не се връщат на кредиторите, а последните губят правата си върху обезпечението, срещу което се отпуска кредита. В действителността има случаи, при които плащанията за офис консумативи, кафе, захар, адвокатски и одиторски хонорари и др. също подлежат на връщане. Парадоксалното в този случай е, че една от причините за дългия период между началната дата на несъстоятелността и откриването на процедура по несъстоятелност е бавното откриване на на самата процедура от съда.

Сред икономическите ефекти от изтеглянето на началната дата на несъстоятелността твърде дълго назад във времето са:

• Потребяване на ресурс, независимо финансов или реален, за който не се плаща, а от там и неефективната му употреба;
• Загуби за заемодателите в следствие на неизплатени кредити и загуба на обезпечението срещу, което са отпуснали средствата;
• Затягане на изискванията за отпускане на кредит, които засягат и добрите длъжници;
• Загуби за търговските партньори на длъжника, които трябва да върнат получените от него плащания.

Съвкупният ефект са по-малко инвестиции поради влошено финансово състояние на фирмите, от една страна и затягането на условията за кредитиране, поради по-малко налични средства, от друга; неувеличаване или загуба на работни места; неувеличаване или намаляване на доходи.

Какво да се прави?

Решения на гореизброените проблеми могат да се търсят в две направления:

1. Общи промени в съдебната система като цяло:

• промяна на процедурата от ориентирана към оздравяване на длъжника към постигане на възможно най-висока възвръщаемост на кредиторите
• създаване на отделни специализирани съдилища или звена, които да специализират в разрешаване на спорове по несъстоятелност.

2. Конкретни промени в процедурата:

• ограничаване на крайната дата – до максимум 3 години от датата на подаване на молбата;
• цялостна промяна на списъка със сделки, които могат да бъдат определени като недействителни;
• разписване на конкретни крайни срокове за осребряване на имуществото и разплащане с кредиторите – провеждане първия търг до 1 месец след изготвяне на оценката, провеждане на втори търг до 1 месец след края на първия, разплащане с кредиторите до 1 месец след набиране на достатъчно средства и не по-късно от 1 месец след края на втория търг.

[1] Проучването включва пълна или частична информация от 13 окръжни съдилища. Останалите твърдят, че е изключително трудно да се направи подобна справка поради различия във възможностите на информационните системи, които различните съдилища използват или пък просто съдилищата не поддържат статистика, която да предоставят.