Централно и Източноевропейски екологичен център: Промяната в климата с тежки последствия за България

Средствата, които ще идват от ЕС за адаптация към климатичните промени, да се управляват „държавно-обществено" - от експерти, НПО и държавата. Целта е нито една от тези страни да няма превес, за да може средствата да се усвояват и да не се "крадат". За това настоява директорът на Централно и източноевропейски екологичен център Христо Дунчев.

До 2020 г. ЕС ще задели 24-26 млрд. евро за адаптация към климатичните промени на страните членки. Той мотивира нуждата от създаване на такъв управляващ орган с безпокойството от начина на разходване на средствата.

На пресконференция в БТА Дунчев представи изработен Рейтинг на страните от ЕС по отношение на тяхната дейност за адаптация към глобалните изменения на климата. Рейтинговата оценка се базира на няколко показателя: икономическите условия в отделните страни, изпълнението на нормативни документи на ЕС, степента за готовност при стихийни бедствия и други.

Най-голямата заплаха за България е затоплянето. На второ място е намаляването на валежните количества и водните запаси като цяло, а на трето - замърсяването на въздуха с вредни газове заради човешката дейност.

Очертават се неблагоприятни тенденции. Климатът, южно от Стара планина, да става все по-средиземноморски, а на север - плодородните земи бавно да  опустиняват. Промените в климата ще окажат влияние и на секторите, които зависят от температурите и валежите. Това са селското стопанство, лесовъдството, енергетиката и туризмът.

Засушаването можело да унищожи повече от половината гори у нас. Това се дължи на факта, че близо 61% от горите ни са в зоната под 800 м надморска височина - те могат да бъдат засегнати от драстичните промени на климата.

Дучев счита, че заради по-дългите периоди на суша, има опасност да последват бури, пожари, свлачища и тежки наводнения с разрушения и жертви. Той предвиди и разпространение на инфекциозни и други болести, които по принцип са изолирани в тропическите зони.

Според него мерките трябва да са в 3 направления - превенция, организация на дейността при бедствени последици от климатичните промени и мерки по компенсиране на щетите. Превенцията обаче трябвало да е приоритетна ос.

Трябвало да се създаде застрахователна система, която да позволи на цялото население да се застрахова, подчерта Дунчев, с пояснението, че цените трябва да са достъпни за всички.

Данните от разработената рейтингова система на страните членки сочи, че най-адаптиращи се към климатичните промени са Австрия, Дания, Финландия, Литва, Великобритания, Франция, Германия и Ирландия. Със среден рейтинг за адаптация са: Холандия, Словакия, Румъния, Латвия, Португалия, Испания, Белгия, Естония, Люксембург и Полша.