Заетост и социално положение: Тримесечният преглед показва слабо, но стабилно нарастване на заетостта

Икономическото възстановяване в ЕС, което започна през пролетта на 2013 г., все още е слабо и неотдавнашните прогнози за БВП в ЕС бяха понижени.Въпреки слабата макроикономическа конюнктура обаче според последния тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение се наблюдава малко, но стабилно нарастване на заетостта в ЕС от средата на 2013 г. насам.Заетостта се е увеличила в мнозинството от страните в ЕС, включително в страни с много високо равнище на безработицата, като Гърция, Испания и Португалия. Тя също така е нараснала в повечето сектори, като се е повишила значително в сектора на услугите.

За България повишението е над средното за ЕС – с около 1% през третото тримесечие на годишна база. Лидер в това отношение е Унгария, където заетостта се повишава с почти 4%. На обратния полюс е Латвия с 3% спад на заетостта.

Според прегледа при всички видове заетост се наблюдава нарастване — не само при временната заетост и заетостта на непълно работно време, но и при постоянната заетост и заетостта на пълно работно време. В същото време възстановяването на равнищата отпреди кризата е по-бавно от очакваното.

Комисарят по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност Мариан Тейсен заяви: „Въпреки че в момента наблюдаваме нарастване на заетостта, то все още е твърде слабо и твърде бавно.По-специално дълготрайната безработица продължава да е основно предизвикателство пред ЕС.С нашия инвестиционен план на стойност 315 млрд. евро имаме амбицията да повишим икономическия растеж и да създадем повече работни места. Освен това се нуждаем и от целенасочени действия, за да помогнем на хората, които са без работа продължително време.“

Все още има много предизвикателства, по-специално дълготрайната безработица и малкото възможности за заетост за младежите на възраст 15 — 24 години и за младите хора на възраст 25 — 39 години. Равнището на безработица сред младите хора в ЕС е спаднало значително, но продължава да е твърде високо. Дълготрайната безработица е все по-голям проблем в Съюза. През второто тримесечие на 2014 г. общо 12,4 милиона души (5,1% от работната сила) са били без работа в продължение на повече от една година, а над половината от тях са били без работа в продължение на повече от две години. В Гърция и Кипър равнищата на дълготрайна безработица достигнаха рекордно високи стойности.

Нарастването на доходите на домакинствата е продължило, но с по-бавни темпове. Крехкото икономическо възстановяване и предизвикателствата, свързани с пазара на труда, са оказали влияние върху слабото подобрение в положението на домакинствата и отделните хора. Намаляването на финансовите затруднения на домакинствата с ниски доходи, наблюдавано през първата половина на 2014 г., изглежда е спряло през последните месеци.

Данъчните реформи като инструмент за постигане едновременно на целите за ефективност и справедливост

Намаляването на данъчната тежест върху труда е съществена част от специфичните за всяка страна препоръки от 2014 г. В контекста на фискална консолидация препоръчваните варианти за политики са преминаване от данъчно облагане на труда към източници с по-малко отрицателно въздействие върху растежа и борба с данъчните измами и избягването на данъци в редица страни от ЕС. Прегледът показва, че до 2012 г. (оттогава са последните налични данни) в по-малко от половината от държавите в ЕС данъчната тежест върху труда е намаляла, а само в няколко страни намалението е било съпроводено от увеличение на данъчната тежест върху потреблението. Борбата с данъчните измами и избягването на данъци може да допринесе за постигане на целите по отношение на бюджета и заетостта, като и на социални цели.

Заетост в сектора на здравеопазването и социалните услуги

В сектора на здравните и социалните услуги работната сила е по-добре квалифицирана, отколкото в останалите сектори на икономиката, но в същото време разликата в заплащането на жените и мъжете е по-висока, условията на труд са по-тежки и делът на заетостта на непълно работно време е по-голям, което може да доведе до трудности при привличането на нови работници в този сектор. Въпреки това в сектора ще се създават все повече работни места поради застаряването на работната сила в него, увеличаването на търсенето заради появата на нови потребности в резултат на демографските промени, икономическите и социалните последици от кризата, нарастващото неравенство, технологичния напредък и променящите се социални модели. Икономическата и финансова криза изигра двояка роля по отношение на здравните и социалните услуги. От една страна, тя показа, че тези услуги могат да смекчат въздействието на кризата. От друга страна, бюджетните ограничения се отразиха на финансирането за здравни и социални услуги и доведоха до значително намаление на разходите за обезщетения в натура.