Визовата политика — стимул за икономическия растеж в ЕС

Днес, 7 ноември 2012 г., Европейската комисия прие съобщение по стратегически въпрос — по какъв начин прилагането и развитието на общата визова политика биха могли да допринесат за растежа на ЕС, улеснявайки възможностите за пътуване за граждани от трети държави, желаещи да посетят ЕС.

Осигурявайки общо 18,8 милиона работни места през 2011 г., туристическият отрасъл се превърна в един от най-големите източници на заетост в Европейския съюз и в основен двигател за икономически растеж и развитие. През 2011 г. чуждестранните посетители са похарчили 330,44 милиарда евро. Според последните прогнози тези цифри вероятно ще се увеличат на 20,4 милиона работни места и 427,31 милиарда евро през 2022 г.

Ако се използва напълно потенциалът на действащия визов режим, ЕС ще може да остане атрактивна дестинация за повече туристи/граждани от трети държави, а това ще насърчи стопанската дейност и създаването на заетост в Съюза. Туризмът оказва значително влияние върху икономиката като цяло чрез разходите за услуги по настаняване, храна, транспорт, развлечения, пазаруване и т.н.

Според наличните данни през последните години броят на издадените визи е нараснал значително, а този на отказите се е запазил малък. През 2011 г. в Индия са издадени около 460 000 шенгенски визи, докато през 2007 г. техният брой е бил 340 000. Броят на издадените в Китай визи също е нараснал значително — от 560 000 визи през 2008 г. на 1 026 000 през 2011 г. В Русия през 2011 г. са издадени 5 152 000 визи спрямо 3 500 000 през 2007 г.

Може обаче да се предприемат още мерки за увеличаване на туристическите потоци от държавите, от които могат да пристигат все повече туристи с нарастваща покупателна способност.

Все по-лесно пътуване

Действащият визов режим е предпоставка за сериозни постижения, а редица пречки биха могли да отпаднат, ако консулствата на държавите членки прилагат правилно Визовия кодекс. По-конкретно консулските служби трябва да спазват 15-дневния срок за определяне на среща и 15-дневния срок за вземане на решение по дадено заявление за виза, да осигурят формуляри за заявления на езика на съответната държава и да разгледат възможността за издаване на многократни входни визи.

В дългосрочен план може да се разгледа възможността за евентуални промени на действащите визови правила, в т.ч.:

• ускоряване и съкращаване на процедурите (преосмисляне на всички стъпки на процедурата, включително подаването на заявлението за виза от посредници/туристически агенции и предварителна консултация);
• изясняване на определението за това коя е консулската служба, компетентна за обработката на заявлението за виза;
• опростяване на формуляра за заявлението;
• опростяване/уточняване на изискванията за придружаващи документи;
• изясняване на правилата за освобождаване от такси за издаване на виза;
• изясняване на правилата относно издаването на многократни входни визи;
• подобряване на консулската организация и сътрудничество, например чрез преразглеждане на нормативната уредба за общи центрове за приемане и обработка на заявления, улесняване на установяването на такива центрове и на тяхното функциониране;
• засилване на местното шенгенско сътрудничество (хармонизиране на практиките в областта на визовата политика в държавите от Шенген) за повишаване на неговата ефикасност.

Освен това трябва да се вземе предвид и технологичното развитие. Така например в най-скоро време се очаква Комисията да представи законодателни предложения за „Интелигентни граници“ (вж. съобщения IP/11/1234 и MEMO/11/728 от 2011 г.), с които се цели осигуряване на по-равномерни пътнически потоци на външните граници на ЕС.

За повече информация вж. MEMO/12/838.