Държава членка на ЕС, която е застрашена от недостиг на газ, ще може да алармира друга държава членка за предстоящата криза с доставките и да задейства трансгранична помощ за разрешаването ѝ посредством нови правила за сътрудничество, за които неформално се договориха преговарящите на Парламента и Съвета на 26 април.
„Това е вторият много съществен законодателен акт, който оформя Енергийния съюз. Благодарение на него ще бъдем по-защитени и устойчиви на външни сътресения и на злоупотребата с енергийни доставки като политически лост на влияние. Актът дава на държавите от ЕС възможността да си помагат взаимно в кризисни ситуации, но по-важното е, че им позволява да действат заедно за предотвратяването на всякакви кризи с доставките“, каза докладчикът Йежи Бузек (ЕНП, Полша).
„Основната цел на Парламента беше да се гарантира, че нашите граждани няма никога да бъдат оставени без газ. Това е отразено в компромиса, който постигнахме. Чрез механизма за солидарност държавите членки са задължени да си помагат, когато съществува опасност за доставките на газ към най-уязвимите потребители – домакинствата, болниците и социалните учреждения“, добави той.
Регионално сътрудничество и кризисни нива
Проектът на споразумението определя четири „рискови групи“ от държави членки, които да служат за основа на задължителното „сътрудничество, свързано с риска“, за съвместна оценка на риска и съвместното установяване на превантивни и спешни мерки. Те ще заместят седемте регионални групи на сътрудничество, определени в първоначалното законодателно предложение.
Определят се три кризисни нива на енергийни доставки, които държавите членки могат да обявяват, информирайки Европейската комисия и компетентните власти в своята рискова група и в директно свързаните държави членки: ранно предупреждение, тревога и извънредно положение.
В предложението се оценява ролята на енергийната ефективност като инструмент за предотвратяване на кризи с доставките чрез намаляване на необходимостта от газ.
Механизъм за солидарност
Според предложението механизмът за солидарност ще бъде активиран, когато държава членка посочи нуждата от трансгранична намеса за справянето със сериозна криза. Това може да се случи, само ако има риск за сигурността или здравето на т.нар. „потребители, защитени от солидарността“, в т.ч. домакинства, местни отоплителни инсталации или важни социални услуги.
Осигуряването на газ за поискалата го държава членка ще стане приоритет за държавите членки, предоставящи помощта, които ще бъдат избирани от същата „рискова група“. Помощ от държава членка извън тази група може да бъде поискана само като последна опция. Искащата помощ държава ще трябва да компенсира държавата, осигурила доставката.
Прозрачност на договорите
Според споразумението енергийните кризи и намаляването на сигурността на доставките могат да бъдат предотвратени, ако държавите членки изискват от газовите компании да им предоставят необходимата информация за оценка на цялостната ситуация, свързана с доставките на газ и/или нейното влияние върху сигурността на доставките, включително договорна информация, различна от тази за цените на газа.
Следващи стъпки
Неформалното споразумение трябва да бъде официално одобрено от Съвета и Парламента, за да стане законодателен акт.