Днес Европейската комисия прие пакет от мерки за стимулиране на нови и различни начини за освобождаване на дългосрочно финансиране и за подпомагане на връщането на Европа към устойчив икономически растеж. В рамките на стратегията Европа 2020 и на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ще бъдат необходими значителни дългосрочни инвестиции в инфраструктура, нови технологии и иновации, научноизследователска и развойна дейност и човешки капитал. Нуждите от инвестиции само в областта на мрежите от транспортна, енергийна и далекосъобщителна инфраструктура на ЕС се оценяват на 1 трилион евро за периода до 2020 г. според Механизма за свързване на Европа.
Икономическата и финансова криза засегна способността на финансовия сектор да насочва средства към реалната икономика, особено що се отнася до дългосрочни инвестиции. Европа винаги е разчитала до голяма степен на банките за финансиране на реалната икономика (две трети от финансирането идва от банки в сравнение с една трета в САЩ). Тъй като банките намаляват задлъжнялостта, наличното финансиране за всички сектори се понижава — през 2013 г. например по-малко от една трета от холандските и гръцките МСП и едва около половината от испанските и италианските МСП са получили пълния размер кредити, за който са кандидатствали.
Изключително важно е да се вземат мерки за възстановяване на условията за устойчив растеж и инвестиции, като отчасти това означава намиране на нови начини за насочване на средства към дългосрочни инвестиции. Зелената книга на Комисията относно дългосрочното финансиране на европейската икономика от март 2013 г. (IP/13/274) предизвика широк дебат и реакции от всички сектори на икономиката. Приетият днес пакет от мерки включва съобщение относно дългосрочното финансиране на икономиката, законодателно предложение за нови правила за професионалните пенсионни фондове и съобщение относно колективното финансиране. В съобщението са взети предвид отговорите на тази консултация и дебатите в рамките на международни форуми като Г-20 и ОИСР. В него са набелязани конкретни действия, които ЕС може да предприеме, за да стимулира дългосрочното финансиране.
Основни елементи:
В съобщението относно дългосрочното финансиране на европейската икономика са представени редица конкретни действия, които Комисията ще предприеме в тази насока (MEMO/14/238). Две от тези действия са обявени днес:
Действията могат да бъдат групирани в шест основни области:
1. Мобилизиране на частни източници на дългосрочно финансиране: действията включват завършване на надзорната рамка за банките и застрахователните компании по начин, подкрепящ дългосрочните инвестиции в реалната икономика, мобилизиране на повече лични пенсионни спестявания и проучване на начини за подхранване на повече трансгранични потоци от спестявания, както и на ползите от евентуална европейска спестовна сметка.
В този контекст днешното законодателно предложение за нови правила относно професионалните пенсионни фондове (Институции за професионално пенсионно осигуряване 2, (ИППО 2)) би следвало да допринесе за повече дългосрочни инвестиции. Основните цели на предложението са три:
да се гарантира, че членовете на пенсионната схема са защитени по подходящ начин от рискове;
премахване на пречките пред трансграничното предоставяне на услуги, за да могат професионалните пенсионни фондове да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар;
да се засили способността на професионалните пенсионни фондове да инвестират във финансови активи с дългосрочен икономически профил и по този начин да се подкрепи финансирането на растежа в реалната икономика.
2. По-добро използване на публичните финанси: подпомагане на дейността на националните насърчителни банки (финансови институции, създадени от правителствата, които предоставят финансиране за целите на икономическото развитие) и насърчаване на по-добро сътрудничество между съществуващите национални схеми за експортни кредити (институции, действащи като посредник между националните правителства и износителите, за да предоставят финансиране на износа). Както насърчителните банки, така и схемите за експортни кредити играят важна роля в дългосрочното финансиране.
3. Развитие на европейските капиталови пазари: улесняване на достъпа на МСП до капиталови пазари и до по-големи инвестиционни пулове чрез създаване на ликвиден и прозрачен вторичен пазар за корпоративни облигации, съживяване на пазарите за секюритизация, като се отчитат рисковете, както и диференцираният характер на подобни продукти, и подобряване на средата в ЕС за обезпечени облигации и частни емисии ценни книжа.
4. Подобряване на достъпа на МСП до финансиране: посочените в съобщението действия относно дългосрочното финансиране включват подобряване на кредитната информация за МСП, подновяване на диалога между банките и МСП и оценяване на добрите практики за подпомагане на достъпа на МСП до капиталови пазари. Повишаването на осведомеността и предоставянето на информация за проекти също са сред основните елементи на действията, включени в приетото днес съобщение относно колективното финансиране, в което Комисията предлага:
5. Привличане на частно финансиране в инфраструктура за постигане на целите на Европа 2020: повишаване на достъпността на информацията относно плановете за инвестиции в инфраструктура и подобряване на кредитните статистики относно инфраструктурни заеми.
6. Укрепване на по-широката рамка за устойчиви финанси: подобряване на режима на корпоративно управление за дългосрочното финансиране, например относно ангажимента на акционерите (като се преразгледа Директивата за правата на акционерите – предложение, което скоро трябва да бъде прието), участието на служителите в собствеността, отчитането на корпоративното управление, както и по екологични, социални въпроси и въпроси, свързани с управлението.
Допълнителна информация:
http://ec.europa.eu/internal_market/finances/financing-growth/long-term/index_en.htm
http://ec.europa.eu/internal_market/pensions/directive/index_en.htm
http://ec.europa.eu/internal_market/finances/crowdfunding/index_en.htm