Националният доклад за 2020 г. на ЕК постави България извън списъка на държави с икономически дисбаланси

В публикуваните на 26 февруари  национални доклади за 2020 г. Европейската комисия извежда България от процедурата по наблюдение на макроикономическите дисбаланси в резултат от предприетите ефективни мерки за адресиране на рисковете пред икономиката. За пръв път от въвеждането на процедурата по наблюдение на макроикономически дисбаланси през 2012 г., страната ни е поставена в категория „без наличие на дисбаланси“. Това ни поставя в една група с Австрия, Дания, Финландия, Люксембург, Чехия, Полша, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Словения и Малта.

Положителната оценка на Комисията се дължи на стабилния икономически растеж, подобрените условия на пазара на труда и добрите фискални резултати. Положително са оценени и предприетите мерки за укрепване на банковия и небанков финансов сектор, като са адресирани важни регулаторни въпроси, реформа за усъвършенстване на рамката за производствата при несъстоятелност, както и на рамката за борба срещу изпирането на пари. Тези мерки са свързани и с подготовката на България за присъединяване към валутно-курсовия механизъм (ERM II).

ЕК идентифицира девет държави членки, изпитващи дисбаланси (Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Румъния, Португалия, Испания, Швеция и Хърватия) и три с прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция, и Италия).

По отношение на националните цели по стратегия „Европа 2020“, България е на път да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Страната отбелязва напредък по целите за намаляване на дела на хората в риск от бедност, дела на преждевременно напусналите училище и дела на хората с висше образование, но са необходими повече усилия. Няма напредък в областта на енергийната ефективност и дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност.

В отговор на идентифицираните от Комисията рискове, България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2020 г. и в Конвергентната програма (2020-2023 г.).