Лидерите на 28-те държави-членки на ЕС постигнаха споразумение и приеха заключенията по Рамката на политиките по климат и енергетика в периода 2020 г. – 2030 г.

На двудневна среща в Брюксел, лидерите на 28-те държави-членки на ЕС, между които и България, постигнаха споразумение и приеха заключенията на Европейския съвет по Рамката на политиките по климат и енергетика в периода 2020 г. – 2030 г. Приетите заключения от Европейския съвет, напълно отговарят на защитаваната от страната позиция в хода на преговорите и гарантират честно и справедливо споделяне на усилията и солидарност между държавите членки, плавен преход към нисковъглеродна икономика по разходо-ефективен начин, ясен стимул за индустрията, запазване на конкурентоспособността и амбициозно послание към международните партньори.

Основните акценти на заключенията в областта на политиката по изменение на климата, могат да се обобщят, както следва:

•    На ниво ЕС се приема задължителна цел от 40% намаление на емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.. Приема се  и обвързваща цел от 27% възобновяеми енергийни източници и индикативна цел от 27% енергийна ефективност. С това ЕС запазва лидерската си позиция в борбата с изменение на климата преди решаващите за сключване на ново глобално споразумение по климата конференции в Лима, Перу (2014 г.) и Париж (2015 г.);
•    Европейската схема за търговия с емисии ще продължи да бъде укрепвана и реструктурирана;
•    Специално внимание е отделено на секторите в икономиката, които са застрашени от „изтичане на въглерод“ (изнасяне на производството в трети страни извън ЕС, където не са в сила строги ограничения). Разпределението на безплатни квоти за тези сектори ще продължи, като правилата ще бъдат преразгледани и усъвършенствани, с оглед запазване на конкурентоспособността на европейската икономика;
•    На държави членки с брутен вътрешен продукт (БВП) по-малък от 60% от средния за ЕС е дадена възможност да разпределят безплатни квоти за модернизация на енергийния сектор до 2030 г., в размер не повече от 40% от общото количество квоти, които ще се предоставят на търг. Така за тези държави се цели избягване на шоково увеличение на цената на електроенергията;
•    Предвидени са механизми за солидарност и за компенсиране на разходите, които ще възникнат за някои държави членки в изпълнение на политиките от Рамката:
1.    Нов резерв от 2% от общото количество квоти за държави членки с БВП по-малък от 60% от средния за ЕС ще бъдат заделени във фонд. Този фонд ще бъде управляван от дуржавите-членки с нисък БВП за реализация на проекти за енергийна ефективност за модернизация на енергийния им сектор. В избора на проекти ще участва и Европейската инвестиционна банка. До 2030 г. се предвиждат гарантирани дялове за съответните държави-членки, сред които и България, като разпределението на средствата от фонда ще се осъществява въз основа на комбиниран критерий между БВП и верифицирани емисии;
2.    10% от общото количество тръжни квоти ще бъдат разпределени на държавите-членки с БВП под 90% под средния за ЕС (в това число България), в допълнение към полагащите им се квоти, с цел постигане солидарност, растеж и междусистемни връзки в енергийния сектор;
3.    Обхватът на действащата програма за финансиране на  нисковъглеродни демонстрационни енергийни проекти (NER300) ще бъде разширен и върху нисковъглеродни иновации в индустрията с мобилизация на приходите от продажбата на 400 млн. квоти;
•    В секторите извън Схемата, гъвкавите механизми ще бъдат насърчавани с оглед постигане по разходо-ефективен начин на общите усилия на държавите-членки. Като основен критерий за разпределяне на усилията между тях за постигане на целта за намаление на емисиите парникови газове, ще бъде брутен вътрешен продукт на глава от населението. Емисиите от сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“ също ще бъдат отчитани след 2020 г.

Припомняме, че основна цел на Рамката до 2030 г. е постигане на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика на ЕС, енергийна сигурност и завършване на вътрешния енергиен пазар, мобилизиране на инвестиции и установяване на амбициозни цели на ЕС до 2030 г. за намаление на емисиите на парникови газове, с оглед постигане на международно споразумение по климата на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) в Париж през 2015 г.

България активно участва в дискусиите по Рамката до 2030 г. и постигането на значителен успех по елементите от ключов интерес - заложените цели, механизмите за гъвкавост и солидарност, секторите извън Схемата.

След международната конференция на страните по РКООНИК в Париж през декември 2015 г., Европейският съвет ще разгледа отново елементите в Рамковия пакет до 2030 г. с оглед да се отчете постигнатото в международните преговори.