Проучването на Евробарометър за условията на труд

Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53 %), мнозинството (57 %) все пак считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години — сочи публикувано днес проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда. Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77 % в ЕС), налице са много големи разлики между държавите членки, като процентите варират от 94 % за Дания до 38 % за Гърция.

Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80 %) и здравословните и безопасни условия на работното място (85 %).

Резултатите от проучването на Евробарометър ще бъдат включени в дискусиите на 28 април в Брюксел относно настоящите и бъдещите перспективи за действия на ЕС в областта на условията на труд. Конференцията ще предостави възможност за обсъждане на това как да продължи разработването на последователен и ориентиран към бъдещето подход по отношение на условията на труд в ЕС, за да се осигурят високи равнища на качество, безопасност и справедливост на работното място.

Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави членки, показва, че:

повече от 80 % от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, като 94 % от работниците са удовлетворени от своите условия на труд — Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89 %), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88 %);

на противоположната страна, Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16 %) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите респонденти са доволни от настоящите си условия на труд (38 %);

в по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18 %), Испания (20 %), Италия (25 %), България (31 %), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32 %), а също и в Словакия (36 %) и Полша (38 %).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Други ключови констатации от проучването показват, че има място за подобрение, и по-специално в следните области:

Редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53 % от работещите респонденти). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база;

По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40 % от респондентите заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа;

В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания. Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28 % от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24 % — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.

Предстояща конференция на ЕС за условията на труд

На конференцията на 28 април ще бъдат представени около 300 заинтересовани страни. Пет работни семинара ще дадат възможност за задълбочено обсъждане на здравословните и безопасни условия на труд, на преструктурирането, съвместяването на професионалния и личния живот, стажовете и международното измерение на действията на ЕС в областта на условията на труд.

Профсъюзите, организациите на работодателите, създателите на политики, както на европейско, така и на национално равнище, се приканват да обмислят и предприемат общи инициативи за подкрепа на условията на труд и качеството на работното място, които са от съществено значение, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“. Добрите условия на труд, включително здравословната и безопасна среда, често се свързват с висока мотивация, творчество и ангажираност на работника, водещи в крайна сметка до високи нива на производителност.

За повече информация:Евробарометър „Условия на труд в ЕС“ и фишове за държавите на националните им езици