Hедеклариран труд: проучване разкрива широкоразпространен проблем

Около един на всеки десет европейци (11%) признава, че през предходната година е закупил стоки или услуги, включващи недеклариран труд, докато 4% признават, че те самите са получили недекларирано заплащане срещу извършена работа. Освен това един на всеки 30 (3%) е получил от своя работодател част от възнаграждението си в брой („плащане на ръка“). Това са някои от изводите в проучване на „Евробарометър“, което показва, че в Европа недекларираният труд продължава да бъде широкоразпространен, макар че степента и усещането за проблема са различни в различните страни. Проблемите, идентифицирани в проучването, предстои да бъдат разгледани през април в предложение на Комисията относно създаването на европейска платформа за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд, която ще има за цел да засили сътрудничеството между държавите членки за едно по-ефикасно

60% посочват като основна причина за закупуване на недекларирани стоки или услуги по-ниските цени, а 22% споменават за услуги към приятели.

Като основни причини за недекларирания труд 50% посочват ползите за двете страни, 21% — трудността да си намерят редовна работа, 16% — високите данъци, а 15% — липсата на други доходи. Трудностите при намиране на редовна работа (41 %) или липсата на друг източник на доходи (26 %) се изтъкват особено често от жителите на Южна Европа.

Годишно европейците харчат средно по 200 евро за недекларирани стоки или услуги, докато недекларираният труд осигурява на упражняващите го среден годишен доход от 300 евро.

Най-търсените недекларирани стоки или услуги са жилищните ремонти (29 %), поправката на автомобили (22 %), почистването на дома (15 %) и храната (12 %).

Европейците най-често полагат недеклариран труд при ремонта на жилища (19 %), градинарството (14 %), почистването (13 %) и гледането на деца (12 %).

В Латвия, Нидерландия и Естония има най-голям дял отговорили, които полагат недеклариран труд (11 %). При все това, между отделните държави членки съществуват важни разлики в поведението и в усещането за това, какво точно представлява недекларираният труд, както и в естеството и обема на съответните услуги.

3% от отговорилите заявяват, че получават част от възнаграждението си „на ръка“ — практика, която е по-вероятна в по-малките дружества. Дялът на годишните доходи, получени „на ръка“, е най-висок в Южна Европа (69%), следвана от Източна и Централна Европа (29 %), докато в континенталните и скандинавските страни се регистрират по-ниски нива (съответно 17% и 7%).

В прегледа от 2013 г. Economic and Social Developments in Europe („Икономически и социални развития в Европа“ — ИСРЕ) се предоставя допълнителен анализ на тези констатации. Въпреки че в сравнение с предишното проучване от 2007 г. общата степен на недекларирания труд изглежда не се променя, в някои отделни държави се наблюдава различни тенденции:

В някои страни, като например Латвия, предлагането на недеклариран труд е намаляло рязко, а в други, като Испания и Словения, леко се е увеличило.

В Гърция, Кипър, Малта и Словения се наблюдава впечатляващо увеличение на търсенето на недеклариран труд.

По време на кризата „плащането на ръка“ е намаляло, и то особено в Централна и Източна Европа, но пък е нараснало в Гърция.

По-нататъшният анализ на въздействието на кризата върху разпространението на недекларирания труд показва, че отслабването на пазарите на труда от 2007 г. насам е довело до увеличаване на частното предлагане на недеклариран труд, въпреки че връзката с нарастващата бедност не е толкова очевидна. При все това по-високата безработица и нарастващата бедност изглежда повишават приемането на „плащането на ръка“. Също така изглежда, че нивото на данъчно облагане не се отразява пряко на равнището на недекларирания труд, но усещането на гражданите за обществените услуги и за това, дали данъчните приходи се изразходват по най-добрия начин, може да е от значение.

Анализът в ИСРЕ включва също така преглед на няколко успешни мерки, предприети в различни държави членки за борба с недекларирания труд. Тези мерки включват:

• стимули за изваждане на светло на недекларирани дейности, например чрез административно опростяване, преки данъчни стимули за купувачите или ваучери за услуги;
• мерки за насърчаване на по-висока данъчна дисциплина и култура на спазване, например чрез кампании за повишаване на осведомеността;
• по-добро разкриване и по-строги санкции.

За повече информация: http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb_special_419_400_en.htm - 402Проучване на Евробарометър „Недеклариран труд в ЕС“