Някои страни в ЕС страдат от висока безработица, в други има незаети позиции и въпреки това сравнително малко хора в Европа се преселват зад граница, за да търсят професионални възможности. Мрежата EURES е създадена през 1993 г., за да съдейства за по-лесно намиране на работа в чужбина, и включва службите по труда в Европа. Днес комисията по заетост в Европейския парламент ще гласува по предложение за регламент за подобряване на работата на мрежата и за засилване на трудовата мобилност на континента.
Езиковите различия и трудностите при намиране на работа са основните причини за относително ниския дял на хората, които работят в друга страна от ЕС. Изследване на ОИСР от март 2012 г. показва, че годишно 0,29% от европейците се преселват, за да започнат работа, докато в Австралия делът на хората, придвижващи се годишно между осемте щата, е 1,5%, а в САЩ – 2,4%. Само около 7,5 млн. души в Европа, или 3,1% от работната сила, упражняват професионална дейност в друга страна-членка.
EURES се опитва да стимулира трудовата мобилност, като предоставя информация и съвети на търсещите работа за свободни позиции в други страни от ЕС, както и в Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. Работодателите, които искат да наемат работници от други страни, също могат да ползват услугите на мрежата.
Целта на регламента е да се подобри работата на EURES, като се създаде максимално широк набор от свободни позиции и кандидати на европейско ниво и се подобрят възможностите за намирането на подходящия кандидат за всяка една позиция. Друга задача е подобряване на обмена на информация между страните относно недостига или излишъка на работна сила. В мрежата се предвижда да бъдат включени и възможностите за професионални практики и стажове.
Докладчикът на ЕП Хайнц Бекер (ЕНП, Австрия) заявява: „Успехът на EURES зависи от включването в мрежата на ефективни публични и частни служби по труда в страните-членки и от целенасочените усилия на Комисията и страните-членки за засилване на осведомеността на широката публика относно мрежата.“