Може ли земеделието да осигури храна за всички, без да уврежда непоправимо природата? До 2050 г. населението на света се очаква да достигне 9,6 млрд. души, което означава, че търсенето на храна ще расте, особено в развиващите се страни. На пленарната сесия през юни депутатите в Европейския парламент подчертаха в серия доклади значението на технологиите и разискваха проблеми като генното инженерство, помощта за по-бедните страни и влиянието върху околната среда.
Отражението върху природата
В доклад, приет на 7 юни, депутатите посочват, че прецизното земеделие може да намали използваните количества пестициди, изкуствени торове и дори вода. Те призовават Европейската комисия да излезе със законодателни предложения за стимулиране на въвеждането на модерни селскостопански технологии, основани на роботиката и информационните технологии.
Авторът на доклада Ян Хуйтема (АЛДЕ, Холандия) заявява: „Съществуват много водещи практики като например използването на насекоми в борбата с вредителите, но европейското законодателство понякога наистина пречи на тези иновации. Производителите имат капацитета и знанията да правят иновации, но са ограничавани от остарели правила и норми“.
Генетично разнообразие
В друг доклад за технологичните решения за устойчиво селско стопанство Парламентът подчертава значението на генетичното разнообразие и на качеството на растителните генетични ресурси за производителността и издръжливостта на културите. „Големите корпорации осъзнават това толкова добре, колкото и ние, и съм сигурна, че те ще имат предвид разнообразието в своите програми за развитие“, заявява авторката на доклада Антеа Макинтайър (ЕКР, Великобритания).
Помощ за земеделието в Африка
През 2012 г. водещи икономики, африкански държави и частни корпорации създадоха Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването с цел инвестиране в африканското селско стопанство и преодоляване на проблемите пред него.
Инициативата е подкрепяна от ЕС, но в резолюция през юни депутатите поискаха акцентът да бъде поставен в защита на интересите на малките производители и на местните култури. Авторката на текста Мария Хойбух (Зелени/ЕСА, Германия) заяви: „Твърде много земя в Африка се използва за производството на култури за износ вместо на хранителни култури за местно потребление. Това прави африканските страни силно зависими от вносни храни и уязвими на променящи се цени на световния пазар.“
Г-жа Хойбух не смята, че генно модифицираните култури са решение: „Генетичното инженерство не носи по-големи добиви. Вместо това генно модифицираните култури водят до използването на повече, не по-малко пестициди.