Парламентът е против намаляването на парите в европейския бюджет за инфраструктура и изследвания, заявява докладчикът на ЕП Йенс Гайер (С&Д, Германия) относно предстоящите преговори със Съвета за окончателните числа във финансовия план за 2017 г. Ако страните в ЕС искат да заделят повече средства за Европейския фонд за стратегически инвестиции, това трябва да стане според него чрез промени в седемгодишната финансова рамка. Депутатите ще определят позицията си в пленарна зала на 26 октомври.
На сайта на Европейския парламент е публикувано следното интервю с Йенс Гайер докладчик на ЕП за основната част на бюджета на ЕС за 2017 г., която е под управлението на ЕК.
За 2017 г. Вие предлагате бюджет от 161,8 млрд. евро, което е с 4,13 млрд. евро повече от първоначалното предложение на Комисията и значително над предложените от ЕП 157,4 млрд. евро по това време миналата година. Защо е необходимо увеличение в бюджета за следващата година?
Бюджетът за 2016 г. трябваше да се справя с две кризи в Европа: миграционната и икономическата. Положението не е по-добро от преди година и ние се опитваме да извлечем поуки от Брекзит. Хората искат Европа да покаже резултати и ние не можем през цялото време да правим повече с по-малко пари. Това означава, че ние трябва да покажем, че Парламентът е ангажиран да направи повече за решаването на тези кризи.
Позицията на Парламента е да се възстановят средствата за инфраструктура (по Механизма за свързване на Европа) и изследвания (по програма „Хоризонт 2020“) до първоначалните предложения на Комисията, след като те бяха подрязани от страните-членки в Съвета. Защо това е важно за Парламента?
Намаляването на средствата беше направено, за да се осигурят пари за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), но изследванията са ключови за иновациите, а Механизмът за свързване на Европа е инструмент, който директно инвестира в инфраструктура. Смятаме, че допълнителните средства за ЕФСИ трябва да дойдат от преразглеждането на многогодишната финансова рамка.
След като Парламентът одобри позицията си в пленарна зала, ще започнат преговорите със Съвета. Този път обаче става въпрос не само за числата за 2017 г., но и за прегледа на дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. Как този въпрос ще повлияе на преговорите?
Вече споменах, че пари от изменения в многогодишната финансова рамка могат да помогнат за финансирането на ЕФСИ. Искаме по същия начин да се осигурят средства и за работни места за младите, защото в тази област виждаме резултати - процентът на младежка безработица намалява в ключови страни от ЕС. Затова искаме допълнително 1,5 млрд. евро за Инициативата за младежка заетост, които да бъдат заделени с промени в многогодишната финансова рамка.
Референдумът във Великобритания вече се отразява на бюджета на ЕС заради падащия курс на британската лира. Каква е Вашата позиция по проблема?
Интересният въпрос е как правителствата в Съвета ще се справят с положението. Те трябва да изберат между три неприятни алтернативи. Едната е да поискат от британското правителство още пари, но не смятам, че на това ще бъде погледнато положително. Друга опция е страните-членки да дадат повече, за да отстраним този изкуствен дефицит, създаден с обезценяването на лирата. Това сигурно няма да бъде приветствано от страните-членки. Третата възможност е тази, която аз бих предпочел: в бюджета влизат много пари от глоби и обикновено не можем да ползваме тези пари, те просто се събират и се връщат на страните-членки на по-късен етап. Можем да ползваме тези глоби.
Друг проблем, разбира се, е отстъпката, която британците получават от бюджетната си вноска. Ако те напуснат ЕС, ще трябва да решат в кои области те искат да сътрудничат. Например, ако искат да си сътрудничат с ЕС в изследванията, те ще трябва да дават на ЕС пари за финансиране на европейската политика за изследванията. Разбира се, ние няма да им даваме повече отстъпки. Но всички отстъпки за други страни в бюджета се изчисляват на база на британската, което означава, че ако тя отпадне, и другите отпадат. Това ще бъде интересен въпрос в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка след 2020 г.