Мерки срещу сенчестото банкиране в ЕС

След поуките от кризата ЕС пристъпи към задълбочена законодателна реформа на финансовия сектор като цяло и по-специално на дейността на банките. Целта е да се създаде по-стабилен и сигурен финансов сектор от полза за реалната икономика. Вече е време да се разгледа бързо разрастващото се небанково кредитиране или т.нар. „сенчесто банкиране“, което досега е убягвало от вниманието на финансовото законодателство и надзор. Този вид банкиране изпълнява до известна степен важна роля във финансовата система, като например осигурява допълнителни източници на финансиране и предлага на инвеститорите алтернатива на банковите депозити. Възможно е обаче то да застраши дългосрочната финансова стабилност, тъй като във финансовия сектор възникват неочаквани рискове, които могат да се прехвърлят към редовния банков сектор.

В отговор на призива, отправен на срещата на страните от Г-20 в Сеул през 2010 г. и в Кан през 2011 г., Съветът за финансова стабилност изработва в момента препоръки за контрола и регулацията на този вид структури и дейности. Комисията се включва активно в тази работа, като за целта издава днес, 19 март, зелена книга, която ще бъде подложена на обсъждане.

Контекст

Според определението на Съвета за финансова стабилност сенчестото банкиране е „система от кредитно посредничество, включващо структури и дейности извън редовната банкова система." Евентуални сенчести банкови структури и дейности са:

• фондовете на паричния пазар и други видове инвестиционни фондове или продукти, подобни на банковите депозити,
• инвестиционните фондове, които предоставят кредити или са финансирани чрез заемни средства, включително търгувани на борсата фондове и хедж фондове,
• финансовите дружества и дружествата за обезпечения, предоставящи кредит или кредитни гаранции или извършващи операции по преобразуване на ликвидността и/или падежа, чиято дейност, за разлика от банките, не е регулирана,
• застрахователните и презастрахователните дружества, които издават или гарантират кредитни продукти, и
• комбинирането на активи и продажбата им под формата на ценни книжа (секюритизация), заемането на ценни книжа и сделките по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки).

В зелената книга е описано как действащите и предложените мерки на ЕС регулират дейностите на сенчестото банкиране. Например дейността на дружествата извън баланса (като дружествата със специално предназначение) се урежда непряко чрез банковото регулиране. Управителите на хедж фондове са регулирани пряко от Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, в която се уредени няколко аспекта на сенчестото банкиране. Някои държави членки имат и допълнителни национални правила за контрола върху тези структури и дейности, които не са регулиране от ЕС.

При все че тези мерки допринасят донякъде за регулирането на сенчестото банкиране, все още има какво да се желае, тъй като характерът на този вид банкова дейност, както и разбирането за нея постоянно се променят.

Затова тя проучва допълнителни варианти и стъпки в пет важни области, свързани с банкирането: управлението на активи, заемането на ценни книжа и репо сделките, секюритизацията и другите структури на сенчестото банкиране.

Следващи стъпки

• Заинтересованите страни могат да изпращат своите становища до 1 юни 2012 г.
• На 27 април в Брюксел ще се проведе конференция по проблемите на сенчестото банкиране.

Всичко това ще бъде отразено в позицията на Комисията на международно равнище и в решението ѝ относно предстоящите необходими действия.

За повече информация:
http://ec.europa.eu/internal_market/bank/shadow_banking/index_en.htm