С представеното днес ново предложение на Европейската комисия за осъвременяване на европейските разпоредби в областта на трансграничната несъстоятелност на предприятията, засегнати от икономическата криза, ще бъде подаден спасителен пояс. Благодарение на предложението ще се даде „втори шанс“ на иначе жизнеспособни предприятия. Комисията предлага осъвременяване на настоящите разпоредби относно трансграничната несъстоятелност, които са от 2000 г. Като се изхожда от опита, трупан в продължение на десет години, с новите разпоредби фокусът ще се отмести от ликвидацията и ще се развие нов подход за оказване на помощ на предприятията за преодоляване на финансовите затруднения, като същевременно ще се осигури защита на правото на кредиторите да си получат парите.
Посредством новите разпоредби ще се повишат ефикасността и ефективността на трансграничните производства по несъстоятелност, които засягат ежегодно около 50 000 дружества в целия ЕС. Това е първата стъпка към създаването на култура на ЕС за „спасяване и възстановяване“ с цел оказване на помощ на дружествата и физическите лица в случай на финансови затруднения. Въпросът е разгледан по-задълбочено в съобщение относно политиката, прието днес паралелно с новите разпоредби, в което се посочват сферите на националното право в областта на несъстоятелността, които е най-вероятно да създадат „неблагоприятна“ бизнес среда и да затруднят изграждането в рамките на вътрешния пазар на ефикасна правна рамка за несъстоятелността.
Обявяването в несъстоятелност е част от динамичната ни модерна икономика. Около половината от предприятията оцеляват по-малко от пет години, а ежегодно във фалит изпадат около 200 000 фирми в ЕС. Това означава, че всеки ден в Европа фалират около 600 дружества. Една четвърт от тези случаи на несъстоятелност са с международен елемент. Фактите показват обаче, че провалилите се предприемачи се учат от грешките си и често имат повече успех при втория опит. Близо 18 % от успелите предприемачи са се провалили в първото си начинание. Затова е изключително важно да съществуват съвременно законодателство и ефикасни процедури, с помощта на които предприятията с достатъчен икономически потенциал да могат да преодолеят финансовите трудности и да получат „втори шанс“.
Промените в регламента на ЕС относно несъстоятелността са насочени към осъвременяване на действащите разпоредби, така че да спомагат за оздравяването на предприятията в затруднено положение и да създават благоприятна за бизнеса среда, особено в случай на финансови трудности. Изменението на регламента, приет през 2000 г., ще доведе до осъвременяването му в съответствие с развитието на националните законодателства в областта на несъстоятелността, особено по отношение на силно задлъжнелите фирми. Оздравяването може да бъде от полза и за кредиторите, тъй като благодарение на него е много вероятно те да си получат парите, които в противен случай могат да бъдат загубени вследствие ликвидацията.
Ще се повиши и правната сигурност, тъй като ще има ясни разпоредби за определяне на компетентните съдилища и гаранции, че когато срещу даден длъжник са образувани производства по несъстоятелност в няколко държави членки, съдилищата, пред които протичат съответните производства, работят в тясно сътрудничество помежду си. Кредиторите ще бъдат по-добре информирани, тъй като държавите членки ще бъдат длъжни да публикуват решенията от ключово значение, например за откриване на производството по несъстоятелност. Като цяло промените ще доведат до подобряване на ефикасността и ефективността на трансграничните производства по несъстоятелност.
Предложението е внесено и като първа стъпка към създаването на култура на ЕС за „спасяване и възстановяване“ в случаи на дружества и физически лица, изпаднали във финансови затруднения, казано най-общо. Предизвикателството се състои в това да се намери решение за финансовите затруднения на длъжника, като същевременно се осигури защита на интересите на кредитора. В бъдеще е възможно да има отделни разпоредби за почтените предприемачи и за случаите, при които несъстоятелността е предизвикана с цел измама или се дължи на безотговорно поведение. Ако изпадналият в несъстоятелност е почтен предприемач, спрямо него ще се прилага съкратен срок за освобождаване от отговорност за задълженията му и за законовите ограничения, произтичащи от несъстоятелността, за да се гарантира, че предприемачеството няма да се превърне в „доживотна присъда“ в случай на фалит.
Предложението за регламент ще бъде предадено на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за провеждане на преговори и приемане.
Контекст
Европейското законодателство в областта на несъстоятелността е установено с Регламент (EО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност („Регламент относно несъстоятелността“), който се прилага от 31 май 2002 г. Регламентът съдържа разпоредби относно компетентността, признаването и приложимото право и урежда координирането на производствата по несъстоятелност, образувани в няколко държави членки. Той се прилага винаги когато длъжникът има имущество или кредитори в повече от една държава членка.
На 30 март 2012 г. Комисията започна обществено допитване по осъвременяването на разпоредбите на ЕС в областта на несъстоятелността. Малките и големите предприятия, самостоятелно заетите лица, работещите в сферата на несъстоятелността, съдебните органи, органите на публичната власт, кредиторите, представителите на академичните среди и обществеността като цяло бяха поканени да споделят опита си в областта на несъстоятелността, и по-специално на трансграничната несъстоятелност.
За повече информация: MEMO/12/969
Европейска комисия — Производство по несъстоятелност: http://ec.europa.eu/justice/civil/commercial/insolvency/index_en.htm