Според публикуваната на 13 февруари зимна икономическа прогноза за 2020 г. се очаква европейската икономика да продължи по пътя на стабилен и умерен растеж. Еврозоната се радва на най-дългия период на устойчив растеж от въвеждането на еврото през 1999 г.
Според прогнозата нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще бъде стабилно — 1,2 % през 2020 г. и 2021 г. За ЕС като цяло се очаква леко понижаване на растежа през 2020 г. и 2021 г. — до 1,4 % спрямо 1,5 % през 2019 г.
Растежът ще остане стабилен благодарение на вътрешното търсене
Външната среда продължава да крие предизвикателства. Продължаващото създаване на работни места, стабилното нарастване на заплащането и благоприятната комбинация от политики обаче се очаква да помогнат на европейската икономика да продължи по пътя на умерения растеж. Частното потребление и инвестициите, особено в сектора на строителството, ще продължат да подкрепят икономическия растеж. Очаква се в редица страни от ЕС значително да нараснат публичните инвестиции, по-специално в областта на транспорта и цифровата инфраструктура.
Рискове за прогнозата
Първата фаза на търговското споразумение между САЩ и Китай допринесе за известно намаляване на рисковете от влошаване, но високата степен на несигурност във връзка с търговската политика на САЩ остава пречка за по-широкомащабно възстановяване на бизнес нагласите. Социалното напрежение в Латинска Америка крие риск от подкопаване на икономическото възстановяване на региона. Засиленото геополитическо напрежение в Близкия изток доведе до повишаване на риска от конфликт в региона. Въпреки че в момента има яснота относно търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство по време на преходния период, продължава да съществува значителна несигурност относно бъдещото партньорство. Епидемията от коронавирус 2019-nCoV с всички нейни последици за общественото здраве, икономическата активност и търговията, особено в Китай, е още един риск от влошаване. Базовото допускане е, че тази епидемия ще достигне своя връх през първото тримесечие със сравнително ограничено въздействие в световен мащаб. Колкото по-дълго трае епидемията обаче, толкова по-голяма е вероятността от верижни ефекти върху икономическите нагласи и глобалните условия за финансиране. Свързаните с изменението на климата рискове, въпреки че са предимно дългосрочни, не могат да бъдат изключени и в краткосрочен план.
Eвропейската комисия леко понижава очакванията си за икономическия ръст в България през тази година до 2.9%. В анализа на ЕК от есента очакванията бяха за увеличение на българския БВП от 3%.
В същото време за 2019 г. се прогнозира 3.7% ръст на икономиката, а това означава, че ЕК залага на значително забавяне на темпа на растеж в България през тази година. В доклада на Комисията се посочва, че понижението се дължи на по-слаб ръст на вътрешното търсене.
Повече информация ще намерите ТУК