ЕК публикува годишния доклад за ранно предупреждение
Вчера, 13 ноември, Европейската комисия публикува своя годишен доклад за Ранно предупреждение за наличие на макроикономически дисбаланси. Това е първата стъпка от приложението на процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в съответствие с Регламент (ЕС) 1176/2011 и Регламент (ЕС) 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година. Двата регламента влезнаха в сила от 13 декември 2011 година. Докладът за ранно предупреждение е първоначална оценка за наличието на макроикономически дисбаланси в икономиките на държавите от ЕС. Той се базира на табло с макроикономически показатели, отнасящи се до външни и вътрешни дисбаланси. Докладът показва, че през 2014 г. е необходимо да се разгледа в детайл развитието на дисбалансите в общо 16 страни членки на ЕС - Испания, Словения, Франция, Италия, Унгария, Белгия, България, Дания, Малта, Холандия, Финландия, Швеция, Великобритания, Германия, Люксембург, Хърватия.
Според публикувания доклад повечето страни членки на ЕС, които са били част от процедурата, са постигнали напредък по отношение на намаляване на макроикономическите дисбаланси, като това се отнася не само до преодоляване наличието на дефицит по текущата сметка и проблемите при някои индикатори за конкурентоспособност, но и по отношение на фискалните и финансовите индикатори, както и задлъжнялостта на частния сектор.
В доклада е отбелязано, че за България, заедно с Дания, Белгия, Холандия, Малта, Финландия, Швеция и Великобритания е необходимо на база задълбочени прегледи да се прецени дали все още има наличие на макроикономически дисбаланси или те вече са били преодолени. Според ЕК, след като в предходен задълбочен преглед макроикономическите дисбаланси са били установени, заключението за тяхното преодоляване би следвало да се базира на още един задълбочен преглед, който би могъл да доведе до затваряне на процедурата за дадената страна членка.
През април 2013 г. ЕК заключи, че в България като цяло са налични макроикономически дисбаланси по отношение на задлъжнялостта на частния сектор, развитието на външната позиция на страната, конкурентоспособността й и пазара на труда. Настоящият анализ показва, че България прекрачва допустимите прагове на два индикатора - нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП и ниво на безработица, докато през 2012 г. България прекрачва прагове на два показатели за външни (нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд) и един за вътрешни дисбаланси (дълг на частния сектор като % от БВП). Напредък България е отбелязала по отношение на текущата си сметка, имайки предвид демонстрираните в предходни години големи дефицити и неустойчиво развитие. Намаляването на дефицита по текущата сметка е от не-цикличен характер и е имало малък ефект върху икономическата активност. Нетната международна инвестиционна позиция остава негативна и над 50% от БВП, но външният дълг намалява. Положителна тенденция се забелязва и по отношение на търговията. През последните пет години само България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Малта и Румъния са демонстрирали позитивно експортно търговско развитие и са увеличили своите пазарни дялове в световната търговия.
По отношение на Испания и Словения, Европейската комисия подчертава, че е необходим допълнителен анализ на развитието на прекомерните дисбаланси, както и на ефекта от приложените структурни реформи. Франция, Италия и Унгария са страни с дисбаланси (но не прекомерни), за които ЕК подчертава необходимостта от решителни мерки и необходимостта в рамките на задълбочените прегледи да се направи оценка на наличието на дисбалансите. Германия и Люксембург са нови за процедурата страни, които ще бъдат включени с оглед необходимостта от наблюдение на техните външни и вътрешни позиции, за да се установи до колко има наличие на дисбаланси. Необходимо е подготвянето на задълбочен преглед и за Хърватия, като нова членка на ЕС, което би спомогнало за оценка на потенциалните рискове за външната позиция и конкурентоспособността на страната и доколко макроикономически дисбаланси са налични.
