Европейският парламент иска по-дълбоки връзки на ЕС с Украйна, Грузия и Молдова
Европейският парламент предлага нови начини за сближаване на ЕС с Украйна, Грузия и Молдова преди срещата на върха с източните партньори на 24 ноември.
Украйна, Грузия и Молдова полагат усилия за изграждане на по-тесни връзки с Европейския съюз въпреки неодобрението на Русия. Те вече се възползват от безвизово пътуване и увеличени възможности за бизнес благодарение на споразумения за свободна търговия.
Нов доклад на Парламента призовава за стъпка напред в сътрудничеството с цел оказване на подкрепа на страните на източната граница на ЕС. Текстът е гласуван в комисията по външни работи на ЕП и предстои пленарен вот по време на сесията през ноември.
Съдействие за извършването на реформи
Сред ключовите препоръки в доклада е създаването на гъвкав инвестиционен план за Украйна, Грузия и Молдова. Той би трябвало да привлече ресурси от публични и частни донори и да ги насочи към финансиране на проекти за подобряване на социално-икономическата инфраструктура.
Депутатите призовават и за засилване на подкрепата за икономически реформи и подобряване на условията на партньорство като награда за осъществения напредък в тези страни. Те могат например да получат достъп до митническия и енергийния съюз на ЕС.
Докладът също така подчертава нуждата от запазването на натиска върху Русия за разрешаването на териториални конфликти, свързани с трите страни. Към момента Русия е подложена на санкции от ЕС за ролята си в конфликта в Украйна. Тези санкции следва да бъдат преразгледани отново през януари 2018 г.
Връзки с ЕС и намесата на Русия
Украйна, Грузия и Молдова са част от страните, с които ЕС започна т.нар. Източно партньорство през 2009 г. Останалите три страни са Армения, Азербайджан и Беларус.
От началото на инициативата политическият контекст се е променил драматично, посочва съавторката на доклада на ЕП Лайма Андрикене (ЕНП, Литва). „Промените се дължат на военната агресия на Русия спрямо Украйна през 2014 г., анексирането на Крим и продължаващата окупация на Източна Украйна от приближени на Русия, както и на направляваните от Кремъл замразени конфликти, които остават нерешени в Молдова и Грузия“, казва тя.
Въпреки всичко Украйна, Грузия и Молдова вече имат сключени споразумения за асоцииране и за свободна търговия с ЕС. Според другия съавтор на доклада Кнут Флекенщайн (С&Д, Германия) партньорството преследва важни дългосрочни задачи. „Целта е да изградим доверие и да насърчим сътрудничеството с всички партньори, за да постигнем конкретни ползи за хората като зачитане на основните свободи, по-добър стандарт на живот и перспективи за бъдещето, както и междуличностни контакти“.
Срещата на върха на Източното партньорство
Докладът на Парламента е предназначен да отправи предложения, които да бъдат разгледани от държавните ръководители в ЕС и ръководителите на страните от Източното партньорство по време на срещата им в Брюксел на 24 ноември.
„Резултатите от срещата на върха трябва да бъдат конкретни и насочени към дългосрочните инвестиции и благосъстоянието на хората в тези страни. Подкрепата на ЕС за икономически реформи е от много голямо значение за гражданите“, посочва Лайма Андрикене.
„Източното партньорство трябва да намали социално-икономическите разслоения и корупцията, да свърже по-добре участващите страни по отношение на транспорта, инфраструктурата и енергетиката, да позволи безвизово пътуване за краткосрочен престой и да увеличи възможностите за образователен обмен и контакти между хората“, заявява Кнут Флекенщайн.
