Днешните предложения за създаване на единен надзорен механизъм (ЕНМ) за банките в еврозоната са важна стъпка към укрепване на икономическия и паричен съюз (ИПС). В рамките на новия единен механизъм крайната отговорност за конкретни надзорни задачи, свързани с финансовата стабилност на всички банки от еврозоната, ще поеме Европейската централна банка (ЕЦБ). Националните надзорни органи ще продължат да играят важна роля в ежедневния надзор и при подготовката и прилагането на решенията на ЕЦБ. Комисията също така предлага днес Европейският банков орган (ЕБО) да разработи единен наръчник за надзор, за да се запази целостта на единния пазар и да се осигури съгласуваност в банковия надзор за всички 27 държави — членки на ЕС.
Комисията призовава Съвета и Европейския парламент да приемат предложените днес регламенти до края на 2012 г. заедно с останалите три компонента на интегрирания „банков съюз“ ― единна нормативна уредба под формата на директива и регламент за капиталовите изисквания (вж. IP/11/195), хармонизирани схеми за защита на депозитите (вж. IP/10/918) и единна европейска рамка за възстановяване и оздравяване (вж. IP/12/570).
Конкретни надзорни задачи ще бъдат прехвърлени на европейско равнище в еврозоната, особено тези с ключово значение за запазване на финансовата стабилност и разкриване на рисковете за жизнеспособността на банките. ЕЦБ ще отговаря за задачи като лицензирането на кредитните институции и контрола върху спазването на изискванията за капиталова адекватност, ниво на ливъридж и ликвидност и ще провежда надзора на финансовите конгломерати. ЕЦБ ще е в състояние да се намесва на ранен етап, когато дадена банка нарушава или има опасност да наруши регулаторните изисквания за капиталова адекватност, като задължава банките да предприемат коригиращи мерки.
ЕЦБ ще си сътрудничи с ЕБО в рамките на Европейската система за финансов надзор. Ролята на ЕБО ще е подобна на настоящата му роля: той ще продължи с разработването на единна нормативна уредба на ЕС, приложима към всички 27 държави членки, и ще следи надзорните практики да са съгласувани в целия Съюз.
За трансграничните банки с дейност във и извън държавите членки, участващи в ЕНМ, ще продължат да съществуват действащите в момента национални процедури по координация в страната на произход и в приемащата страна. В рамките на поетите от ЕЦБ надзорни задачи, тя ще изпълнява функциите на органите в страната на произход и в приемащата страна за всички участващи държави членки.
Комисията предлага ЕНМ да се въведе до 1 януари 2013 г. Предвиденият преходен период ще позволи плавно преминаване към новия механизъм. Най-напред от 1 януари 2013 г. ЕЦБ ще може да реши да поеме пълна отговорност за надзора над всяка кредитна институция, особено над получилите или поискалите публично финансиране. От 1 юли 2013 г. всички банки с голямо системно значение ще бъдат поставени под надзора на ЕЦБ. Преходният период следва да завърши на 1 януари 2014 г., когато ЕНМ ще обхване всички банки.
Контекст
Стимулиран от единната валута и единния пазар, банковият сектор в ЕС се разрасна и стана все по-интегриран. Много банки развиват трансгранични дейности и са надхвърлили своите национални пазари.
Предвид общите отговорности в паричната политика в еврозоната и по-тясната финансова интеграция съществуват специфични рискове в еврозоната поради трансграничното разпространение на последиците в случай на банкови кризи. Еврозоната вече не може да си позволи единствено координиране на националния банков надзор. Необходимо е преминаването към интегрирана система.
На заседанието на Европейския съвет и срещата на върха на еврозоната на 28 и 29 юни лидерите на ЕС се споразумяха да задълбочат икономическия и паричен съюз като един от начините за справяне с настоящата криза. Банковият съюз е един от основните градивни елементи по пътя към по-задълбочена интеграция. Всичките четири съставни части на банковия съюз са от съществено значение (вж. MEMO/12/656 за банковия съюз). Внесените вече предложения би трябвало да бъдат приети до края на годината.
Важно е да се отбележи решението на държавите членки да поставят създаването на единен надзорен механизъм като предварително условие за евентуална пряка рекапитализация на банките чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).
След постигане на съгласие по внесените предложения Комисията смята да предложи създаването на единен европейски оздравителен механизъм, с който ефективно да се осигури оздравяването на банките с трансгранична дейност и да се избегне спасяването на банките с парите на данъкоплатците.
Допълнителна информация
Текстовете на законодателните предложения и на съобщението - на http://ec.europa.eu/internal_market/finances/committees/index_en.htm