Европейската комисия препоръчва на държавите от ЕС да въведат механизми за колективна правна защита

Европейската комисия представи редица общи, незадължителни принципи за механизмите за колективна защита в държавите членки, за да могат гражданите и предприятията да изискват спазването на правата, предоставени им по силата на законодателството на ЕС, когато тези права са нарушени. Препоръката има за цел да се гарантира единен хоризонтален подход за колективната защита в Европейския съюз, без да се хармонизират системите на държавите членки. Национални механизми за защита трябва да има в различните области, в които законодателството на ЕС дава права на гражданите и предприятията, по-специално в сферата на защитата на потребителите, конкуренцията, опазването на околната среда и финансовите услуги. С препоръката към държавите членки за създаване на национални механизми за колективна защита Комисията иска да се подобри достъпът до правосъдие, като същевременно се осигурят подходящи процесуални гаранции с цел предотвратяване на злоупотребите с предявяването на съдебни искове. Препоръката допълва предложението за директива, която има за цел да се даде възможност на жертвите на нарушения на антитръстовите правила да получават обезщетение чрез съдебни действия в държавите членки (вижте IP/13/525, MEMO/13/531). Въпреки че в препоръката държавите членки се призовават да въведат колективни механизми за защита, директивата позволява на държавите сами да решават дали да въведат процедури за колективна защита в контекста на прилагането на правото в областта на конкуренцията по частноправен ред.

Основни принципи в препоръката на Комисията

В препоръката на Комисията всички държави от ЕС се приканват да въведат национални системи за колективна защита и се посочват редица общи европейски принципи, които трябва да се спазват по отношение на тези системи:

• Държавите членки трябва да разполагат със системи за колективна защита, които дават възможност на частни лица и организации да изискват издаването на съдебни решения за прекратяване на нарушения на техните права, предоставени им от правото на ЕС (т. нар. иск за преустановяване на нарушения), и да подават искове за изплащане на обезщетения за вреди, причинени от подобни нарушения (т. нар. иск за обезщетение), когато на голям брой лица се нанасят вреди от една и съща незаконна практика.
• Държавите членки трябва да гарантират, че производствата по колективните искове са равноправни, справедливи, своевременни и не са недостъпно скъпи.
• Като общо правило, системите за колективна защита трябва да са основани на принципа на „възможност за участие“, съгласно който страната ищец се формира въз основа на изричното съгласие на своите членове. Всяко изключение от този принцип, по закон или по силата на съдебно решение, трябва да бъде надлежно обосновано поради съображения за добро правораздаване. Успоредно с това в препоръката се подчертава необходимостта от предоставяне на информация на потенциалните ищци, които може да пожелаят да се присъединят към колективния иск.
• Комисията препоръчва осигуряването на процесуални гаранции, за да няма стимули за злоупотреба със системите за колективна защита. Държавите членки например не трябва да допускат адвокатски хонорари, които се определят според присъденото обезщетение и по този начин крият риск от създаване на стимули за злоупотреби. Освен това организациите, които представляват ищците, трябва да са с нестопанска цел, за да се гарантира, че те се ръководят от интересите на лицата, засегнати от масова вреда. Друг начин за предотвратяване на злоупотребите с предявяването на съдебни искове е забраната на наказателните обезщетения, които обикновено водят до увеличаване на икономическите интереси при подобни искове. Вместо това лицата трябва да получават пълно обезщетение, след като съдът потвърди, че техният иск е основателен.
• Основна роля при производствата по колективни искове трябва да имат съдиите, които трябва да управляват ефективно делото и да внимават за всякакви възможни злоупотреби. Комисията не изключва финансиране от трета страна на колективни искове за обезщетение, но предлага определени условия, особено по отношение на прозрачността, за да се гарантира, че не съществува конфликт на интереси.
• В препоръката също така се насърчава алтернативното разрешаване на спорове, като тази възможност трябва да се предлага на страните въз основа на консенсус.

Следващи стъпки: В препоръката държавите членки се призовават да въведат подходящи мерки в рамките на най-много две години. Най-късно две години след изпълнението на препоръката Комисията ще извърши оценка на положението въз основа на годишни доклади от държавите от ЕС, за да прецени дали са необходими допълнителни мерки за укрепване на хоризонталния подход, отразен в препоръката.

Препоръка: http://ec.europa.eu/justice/newsroom/civil/news/130611_en.htm