Страните в ЕС си сътрудничат в социалната област, за да гарантират, че всеки европеец се ползва със социална закрила. Парламентът иска да подобри още системата.
На 20 ноември комисията по заетост одобри изменения на правила за координация на системите за социално осигуряване в ЕС. Целта е да се улесни трудовата мобилност в ЕС и да се гарантира справедлив достъп до социална закрила за всички. Решението на комисията за започване на преговори по темата със Съвета бе одобрено в пленарна зала на 11 декември.
Защо е необходима координация
Всеки гражданин на ЕС има право да се премести в друга страна членка, за да работи или да учи. Около 14 млн. жители на ЕС са се възползвали от тази възможност. Общи правила на ЕС гарантират, че тези хора имат достъп до социално и здравно осигуряване. Нормите определят коя национална система отговаря за всеки отделен случай. По този начин се избягват ситуации, в които даден човек остава без закрила или пък ползва закрила от две различни системи.
Координация, но не и хармонизация
Законодателството на ЕС урежда плащания при заболяване, майчинство/бащинство, безработица, семейни плащания и други. Това обаче не означава, че условията във всички страни от ЕС са еднакви: всяка страна решава сама какви форми на социална закрила осигурява, при какви обстоятелства се отпускат средства и какви вноски се събират. Европейските правила, които съществуват от 1959 г., си поставят за задача само да уредят взаимодействието между националните системи.
Какво означава това на практика
Основното правило е, че работниците се подчиняват на законодателството в страната, в която работят. Тези, които търсят работа, могат да получават плащанията за безработица от своята страна в друга страна, където към момента се опитват да си намерят нова позиция. Пенсионерите, които са работили в различни страни, могат да обединят вноските си, за да получават пълна пенсия. Туристите пък имат достъп до здравни грижи с Европейската здравноосигурителна карта.
В какво се състоят предлаганите изменения
Хора, които търсят работа в друга страна от ЕС, в момента могат да получават поне три месеца помощи за безработица от своята страна, изплащани в страната, в която търсят работа. Депутатите предлагат този период да бъде удължен на поне шест месеца, с възможност за удължаване до изтичането на срока на получаване на помощ.
В случаите на хора, които са живели в една страна, а са работили в друга, но са останали без работа, депутатите смятат, че те трябва да могат да избират от коя от двете страни да получават помощи за безработица.
Съгласно предлаганите изменения семейни помощи за хора, които спират да работят, за да отглеждат дете, трябва да се разглеждат отделно от останалите видове семейни помощи.
Депутатите също така подкрепят мерки за повече яснота и прозрачност за помощите за оказване на дългосрочни грижи за някого.