Автор: Теодор Недев, Институт за пазарна икономика
На 16 май Европейската комисия публикува редовната си Пролетна икономическа прогноза. Основният извод от анализа е, че икономиката на Европа е поела по път на охлаждане както при растежа, така и при инфлацията, който се очаква да продължи до 2024г. Ако през 2022г. ръстът на БВП на ЕС бе средно 3,5%, то за 2023г. прогнозата сега сочи ръст от 1%, а за 2024г. – 1,7%. Тези очаквания са една идея по-оптимистични спрямо Зимната прогноза от февруари. Паралелно с това средногодишната инфлация (ХИПЦ) в Съюза се очаква да намалее от 9,2% за 2022г. до 6,7% през 2023г. и 3,1% през 2024.
Какво обаче стои зад очакваните движения на двата индикатора? Голямото свиване в очаквания икономически растеж през текущата година идва от потреблението и инвестициите. Ако частното потребление през 2022г. е допринесло 2,1% от общо 3,5% реален ръст на икономиката, то през 2023г. се очаква свиване до едва 0,3% заради намалената покупателна способност на населението. Комисията предвижда известно подобрение в това направление през следващата година, т.е. потреблението да допринесе с 0,9% за очаквания растеж на БВП. При инвестициите динамиката се очаква да е следната – от 0,9% принос към растежа през 2022г., до 0,2% и 0,5% през 2023г. и 2024г., като забавянето е вследствие на по-високите лихвени проценти и съответно по-скъпото финансиране за бизнеса. Ако се фокусираме само върху растежа в брутното капиталообразуване, движението е 4% през 2022г., 0,9% през 2023г. и 2,1% през 2024г. Основната причина за свиването е строителството – имотният пазар е особено податлив на движенията в лихвените проценти, при което се очаква спад в инвестициите от 1% през 2023г., но и ръст от 1,2% през 2024г.
Това, което се очаква да стабилизира растежа на икономиката тази година е подобряването в търговския баланс на ЕС през 2023г. – от -0,1% принос към общия растеж на БВП през миналата година, до 0,6% през 2023г. Нетното подобрение крие зад себе си свиване както на вноса, така и на износа, в следствие до голяма степен от понижението на цените на енергията, като свиването при вноса ще е просто по-значително, позволявайки на ЕС отново да се върне към търговски излишък през 2023г. За първото тримесечие на 2023 г. ЕС вече отчита балансирано салдо при търговията със стоки.
Падащите енергийни цени оказват голямо влияние и върху очакваната динамика на инфлацията. Ако през 2022г. основен принос за ръста на цените имаше именно енергийният сектор, то през тази и следващата година се очаква той да оказва нулево или дори отрицателно влияние върху изменението на ХИПЦ. Свиването в енергийната инфлация се наблюдава във всичките ѝ компоненти, като в началото на тази година спада в цените на течните горива доведе до лек спад на цените за целия енергиен сектор.
Далеч по-устойчива се оказва обаче т.нар. „основна инфлация“ – ръст в цените, който изключва енергията и непреработените храни заради тяхната волатилност – което ще наложи и продължаване на рестриктивната монетарна политика на ЕЦБ. С оглед на това ЕК предвижда далеч по-плавно свиване на този компонент, особено при индустриалните стоки и преработените храни, докато инфлацията при услугите се очаква да остане трайно завишена и занапред. Важното тук е, че според Комисията именно в момента ЕС изпитва пика на основната инфлация.
Друг поглед към инфлацията, по-конкретно към вътрешния ценови натиск, може да ни даде т.нар. дефлатор на БВП, който декомпозира ръста в цените на разходи за данъци, разходи за труд и фирмени печалби. През последната година предприятията в ЕС регистрираха високи печалби, които оказваха все по-голям натиск върху ръста в дефлатора на БВП и съответно върху цените, докато ценовият натиск, движен от увеличения в заплатите, макар и висок, е относително стабилен в последните няколко тримесечия. Макар и според някои анализатори компаниите да са използвали объркването покрай ценовите шокове като възможност да разширят маржовете си, Комисията отбелязва, че декомпозицията на дефлатора не разкрива по какъв начин се използват високите печалби, които биха могли в бъдещ момент да се насочат към инвестиционни проекти или повишаване на възнагражденията.
В прогнозата си ЕК очаква именно печалбите да се свият за сметка на възнагражденията в средносрочен план, което ще доведе до понижаване на основната инфлация. Макар и ръстът на заплатите да е силен от началото на 2022г., той изостава спрямо този на цените, т.е. реалните възнаграждения се свиват. Между другото, България е единствената страна в ЕС, при която ръстът на заплатите надвиши този на хармонизирания индекс на цените през миналата година. Комисията очаква възнагражденията в ЕС да нараснат дори по-бързо през 2023г. и 2024г. – съответно с по 5,9% и 4,6%, спрямо 4,4% през 2022г. – кумулативен резултат от свитите пазари на труда, административните покачвания на минималните заплати в много страни и коригирането на възнагражденията заради инфлацията. Тези очаквания са по-оптимистични спрямо Есенната прогноза от ноември миналата година, но все пак дори с тези темпове няма да могат да се покрият загубите в реалните доходи.
Накратко, Пролетната прогноза предвижда излизане на европейската икономика от периода на следпандемичното бързо възстановяване, съчетано с висока инфлация. Растежът на БВП се очертава да пострада от слабия ръст на потреблението и инвестициите, следствие от намалената покупателна способност и високите лихви, но същевременно и да бъде подкрепен от подобряването на търговския баланс заради нормализиралите се енергийни цени. По-евтината енергия и рестриктивната монетарна политика ще притискат инфлационната динамика, макар и този процес да бъде забавен от ценовия натиск на растящите заплати.