Представяне на доклада Иновации.БГ 2024 - подробен анализ на състоянието на иновационната система в България

В духа на амбицията за технологично и икономическо развитие, София бе домакин на юбилейния Двадесети Национален иновационен форум. Организирано от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Enterprise Europe Network – България, в партньорство с Фондация „Конрад Аденауер“ и с подкрепата на Европейската комисия, събитието обедини водещи фигури от бизнеса, науката и публичния сектор.

Ключов момент от програмата беше представянето на доклада Иновации.БГ 2024, изготвен от консултантското звено на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ – АРК Консултинг *. Докладът предоставя подробен анализ на състоянието на иновационната система в България, очертавайки както напредъка, така и съществуващите предизвикателства. Според изследването България остава в групата на „скромните иноватори“, с иновационен индекс от 50,6. Въпреки увеличението на разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г., които достигат 0,79% от БВП, страната все още е далеч от националната цел от 1,5% и от средното за Европейския съюз от 3%.

България заема челното седмо място в ЕС по развитие на публични цифрови услуги и така изпреварва много от обичайните страни, с които тя се сравнява, като Германия, Франция, Австрия, Испания, Нидерландия, Гърция, Румъния и Унгария.

"Услугите в България са по-мобилно съвместими от средното в Европейския съюз, но има изоставане по отношение на помощта към потребителите, прозрачността и опазването на личните данни (седмо място, но от дъното на класацията) и по развитието на публични услуги за гражданите (единствено пред Хърватия, Полша и Румъния)", обобщават съставителите на доклада. Ковид пандемията и появата на широкодостъпния генеративен интелект (Изкуствен интелект – бел. авт.) са важни стимули за развитие на процесите в страната в областта на Информационните и комуникационни технологии. 

В областта на човешките ресурси и съгласно данните в доклада броят на персонала, зает с научна и развойна дейност (НИРД) през 2023 година в България, възлиза на малко над 35 000 души. Бизнесът осигурява най-голям брой работни места за изследователи (близо 46 процента от всички заети в страната), последван с почти изравнени дялове от висшите училища (29 процента от заетите) и научните организации (25 на сто). 

Отчетено е сумарно намаление с близо 2000 души (или 5 на сто) при изследователите на едногодишна база. Отливът на заети с НИРД е най-голям в сектор "Предприятия" - с 2273 души, или повече от 12 процента.

В европейски контекст по показателя за брой на персонала, зает с НИРД спрямо работната сила, България (0,91 процента) изпреварва някои от новите страни членки (Кипър, Латвия, Малта, Словакия и Румъния), както и съседните Сърбия и Турция, но остава под средното европейско равнище (1,53 процента). 

Като положително развитие в областта на финансирането на НИРД е изведен натрупаният опит от участието на България в Рамковите програми (РП) на ЕС. 

Натрупаният опит и създадените партньорства допринасят за постигнатия значителен ръст по отношение на броя на проектите с българско участие и привлеченото финансиране през следващите (след Третата рамкова програма - бел. авт.) рамкови програми - повече от два пъти за 5 РП, 54 процента - за 7 РП, и 40 процента - за Хоризонт 2020. Въпреки това сравнението с останалите страни членки на ЕС не е в полза на България, която е на едни от последните позиции от гледна точка на брой проекти и привлеченото финансиране (между 20 и 23 позиция).

Една от положителните тенденции, изведени в анализа, е ръстът на патентната активност, който се увеличава с 15% през 2023 г., както и нарастващият брой новосъздадени компании. България обаче продължава да изостава в областта на корпоративното предприемачество и инвестициите в иновации от малките и средни предприятия.

В сферата на създаване на технологичен продукт, с 40 патентни заявки към Европейското патентно ведомство (ЕПВ) през 2023 г. (6 по-малко спрямо 2022 г.), България е на 32-ро място при страните членки на ЕПВ, и на 26-о място при страните членки на ЕС, изпреварвайки единствено Латвия. По отношение на броя на патентните заявки на 1 млн. души от населението България е на 24 позиция. 

Авторите в доклада "Иновации.бг" проучват и приноса на България по отношение на научната продукция, който за 2023 г. се измерва в международен план с 2,67 процента от публикуваните научни документи в района на Източна Европа, 0,88 процента от публикациите в рамките на Европейския съюз и 0,2 на сто от публикациите в СКОПУС (SCOPUS) на световно равнище.

Форумът достигна своята кулминация с церемонията по награждаване на победителите в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“. Отличените компании демонстрират, че иновациите могат да бъдат водеща сила за постигането на устойчив икономически растеж в България и региона.

• Логисофт ЕООД и M2M Services получиха признание за своите постижения в категорията „Пазарно лидерство“.
• МартиКем бе отличена в категория „Иновация за по-добро качество на живот“.
• Абразив Технолоджи ООД беше отличена за „Зелена иновация“.
• Тинузавър ООД получи наградата за „Иновации в образованието“.
• Невроморфика ЕООД бе отличена в категория „Дигитална трансформация“.
• СИМОБОТИКС бе призната за победител в категория „Иновативно новостартирало предприятие“.
• Солвей Соди и Асарел-Медет АД бяха отличени в категория „Иновационен мениджмънт“.

Националният иновационен форум още веднъж доказа своето значение като основна платформа за диалог и иновационна трансформация, очертавайки пътя на България към по-устойчиво и конкурентно бъдеще.

----------

*Автори са проф. д-р Теодора Георгиева, директор на Програма "Иновации и подкрепа за бизнеса" при Фондация "Приложни изследвания и комуникации", доц. д-р Тодор Ялъмов от Стопански факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски", доц. д-р Юлиана Василева от Нов български университет и Фейт Хо Енки, специалност "Обществена политика и международни отношения" на Принстънски университет.