Допустимо ли е тестването на служители за COVID-19 от работодателя?
Източник: TiTA.bg
Д-р Мартин Захариев, адвокат в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“
Адв. Десислава Кръстева, съдружник в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“
Актуално към 23.11.2020 г.
Тревожното и все по-динамично увеличение на броя заболели от COVID-19 през последните няколко седмици поставя с все по-голяма острота темата за това какви мерки могат да се предприемат, за да се ограничи разпространението на заразата на работното място.
- Може ли да се организира тестване на служителите за COVID-19?
- Може ли това да бъде въведено като задължително изискване от работодателя?
- Може ли да се съобщава на колектива, ако се установи случай на болен служител?
- Може ли работодателите да издирват контактни лица сред трудовия колектив?
- Подобни мерки влизат ли в противоречие с правилата за защита на личните данни или с други изисквания?
Това са само част от въпросите, които си задават работодателите.
Особено актуални са те в сферите, при които естеството на работния процес не позволява работа от разстояние или преминаването към изцяло дистанционен режим не е достатъчно ефективно. Примерите са много – различните видове производства, транспорт, търговията на дребно при по-малките търговци и при търговци, които разполагат само с физически търговски обекти, продажбата на лекарства, медицински изделия, хотелиерството, ресторантьорство и много други.
Какво (не) казва законът?
Отговорът на горните въпросите не е еднозначен, като липсва подробна нормативна уредба по въпроса.
В Кодекса на труда и Закона за здравословните и безопасни условия на труд са предвидени някои общи задължения на работодателите във връзка с превенцията на разпространението на заразни болести (каквато безспорно е COVID-19) на работното място като задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, предотвратяване на общите заболявания и осигуряване на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на служителите.
Във връзка с пандемията от COVID-19 тези задължения се доразвиват динамично чрез заповеди, издавани от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
В заповедите е предвидено задължение за работодателите за недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни заболявания (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други).
В законодателството и заповедите обаче не са предвидени:
- нито задължения,
- нито изрична възможност за работодателите
да извършват или организират задължителни изследвания на служителите за заболяване (вкл. COVID-19).
Мълчанието на закона поставя правни и етични въпроси
Липсата на ясна уредба обаче поражда проблеми.
Това е така, защото това доколко е допустимо работодателите да изискват задължителното провеждане на определен вид манипулация или изследване по отношение на служителите си има своята правна и етична страна.
Обичайно видовете прегледи, които работодател може да изисква от служителите си, са изрично уредени в законодателството – напр. началните и периодичните медицински прегледи.
За тях законодателят е преценил, че провеждането им е в интерес както на служителите (да се следи периодично за здравното им състояние), така и на работодателя (да се осигури превенция срещу болести, злополуки и т.н.), и затова ги е уредил изрично. Нещо повече, техният обхват се определя от компетентни медицински специалисти от службите по трудова медицина съобразно спецификата на заеманите длъжности и условията на труд.
Възможността работодателят едностранно да въведе каквото и да е задължително изследване за служителите си, непредвидено в закона, обаче излиза извън обичайните работодателски компетенции.
Това може потенциално да доведе до нарушаване на телесната неприкосновеност и правото на личен живот на служителите.
Поради това не е случайно, че този проблем е довел до намесата на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Макар правните и етични въпроси, набелязани по-горе, далеч да надхвърлят защитата на личните данни, именно правилата за обработване на лични данни са може би най-тясно свързани с гарантирането на неприкосновеността на личния живот като основно човешко право.
Затова и при липсата на друг компетентен орган, логично е КЗЛД да се произнесе по въпроса.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ТУК
