Таксономията на ЕС следва да осигури прозрачност относно устойчивите инвестиционни продукти и да помогне за мобилизирането на огромните инвестиции, необходими за зеления преход. Въпреки това, в сегашната си форма, тя налага прекомерна административна тежест на бизнеса, без да предлага ясни финансови ползи.
За да се справи с тези предизвикателства, Асоциацията на европейските търговски палати /Европалати/ допринесе за цялостен преглед от Платформата на ЕС за устойчиво финансиране /Platform on Sustainable Finance/ за идентифициране на ключови области за подобрение и проведе проучване, подчертаващо трудностите при достъпа до устойчиво финансиране за малки и средни предприятия (МСП). Платформата вече публикува последния си доклад за опростяване на таксономията на ЕС, който препоръчва прецизиране на задълженията за оценка и докладване и спазване на правилото „да не причиняват значителна вреда“, както и разработване на опростени и доброволни подходи за МСП.
В отговор на мандата на Европейската комисия, Платформата за устойчиво финансиране, консултативен орган към Комисията, публикува доклад, който представя набор от основани на доказателства препоръки за опростяване на отчитането на компаниите и повишаване на неговата ефективност.
След цялостен преглед на пазарните практики, пилотни проекти и обратна връзка от заинтересованите страни от инвеститори, банки, застрахователи, корпорации, МСП, одитори и консултанти, докладът идентифицира ключови области за подобрение, включително опростяване, достъп до данни и регулаторна съгласуваност. Въз основа на предишна работа, включително препоръките относно данните и използването им (2022 г.) и сборника с пазарни практики (2024 г.), докладът предоставя целеви препоръки към Европейската комисия.
Документът предлага пет основни мерки за опростяване на таксономичното отчитане
• прецизиране на задълженията за оценка и докладване на принципа „да не причинява значителна вреда“ чрез разграничаване между потребители (нефинансови, финансови субекти), употреба (оборот, капиталови разходи) и географски области (ЕС, извън ЕС)
- въвеждане на принципа на същественост, приложим за всички субекти, прагове на същественост за всички ключови показатели за ефективност на нефинансовите компании и опростена оценка на ключовите показатели за ефективност на оборота. Освен това, изясняване на показателите, свързани с изчисляването на оперативните разходи, като същевременно се ограничава задължителният му обхват до научноизследователска и развойна дейност.
- Определяне на ясни насоки за използане на оценки в рамике на таксономията и установяване на сигурност при отчитане на финансовия сектор.
- Позволяване на упълномощаване и оценки за всички активи в контекста на коефициента за зелени активи и коефициента за зелени инвестиции, като същевременно се въвежда опростена оценка на дребно и намален знаменател за класове активи, строго измерими спрямо таксономията.
- Разработване на опростени и доброволни подходи за малки и средни предприятия, както и за банки и инвеститори за интегриране на таксономията в тяхното оповестяване.
Европейско проучване, извършено от Европалати, за устойчиво финансиране показва че, близо 60% от анкетираните малки и средни предприятия (МСП) инвестират в своя устойчив преход. Темата резонира силно сред МСП и че те предприемат определени действия. Независимо от това, осигуряването на достатъчно финансиране остава значително препятствие: само 35% от инвестициите на МСП са финансирани от външни източници, което не е достатъчно, за да покрие огромното финансиране, необходимо за трансформацията
Само 16% от външното финансиране може да се класифицира като устойчиво финансиране. Определението за „устойчивост“ варира в широки граници. В 70% от случаите устойчивостта се определя от грантове и програми за субсидиране. Тези програми често се разглеждат като натоварващи, с дълги процедури за кандидатстване. Проучването също така показва, че таксономията на ЕС не играе роля при определянето на критериите за устойчивост за МСП.
Като се има предвид значителната роля на банковото финансиране, както и ограниченията на съществуващите субсидии и слабото значение на капиталовите пазари за МСП, капацитетът на банките за осигуряване на устойчиво финансиране трябва да бъде значително увеличен чрез стимули и регулации. Освен програмите за субсидиране, простото улесняване на устойчивото използване на постъпленията от заеми е недостатъчно. По-конкретно, МСП изискват финансиране с общо предназначение, като заеми, свързани с екологична устойчивост, социална отговорност и управление /ESG/.
Доказателствата сочат, че по-големите корпорации и банки индиректно налагат задължения за отчитане на МСП като предават своите изисквания за пряко отчитане. Колкото по-голямо е предприятието, толкова по-изразен е ефектът. Микропредприятията и фирмите за услуги също са засегнати, но в по-малка степен.
МСП се занимават активно с темата устойчивост. 12% от тях казват, че доброволно изготвят доклади за устойчивост и осигуряват външни оценки на ESG. 30% са установили системи за управление на околната среда. Въпреки това по-големите МСП, които скоро ще бъдат задължени да генерират доклади за устойчивост, не са достатъчно подготвени за въвеждането на Директивата за корпоративно докладване за устойчивост.
Проучването подчертава желанието на МСП да се трансформират. Настоящите разпоредби за устойчиво финансиране обаче не отговарят на нуждите на МСП. Опростеният и персонализиран подход е от съществено значение.
- Platform on Sustainable Finance report: Simplifying the EU taxonomy to foster sustainable finance - European Commission
- Access to sustainable finance for SMEs: A European Survey - Eurochambres