ЕК публикува междинен доклад с информация за състоянието на икономиките на отделните страни-членки на ЕС. Според него Швеция е сред страните, при които се отчита влошаване на прогнозата спрямо предишния доклад от есента на 2023 г., като по ръст на БВП се очаква да бъде на последно място в целия ЕС и реално да отчете намаление с 0,5% и навлизане в рецесия. Негативната тенденция се очаква да продължи и през 2024 г. с прогнозиран спад на БВП от 0,2%. Положителна промяна се очаква чак през 2025 г., когато е възможно да се постигне слаб ръст на БВП от 1,3%.
Според авторите на доклада, както и местни експерти, проблемите в шведската икономика се дължат главно на понижение на потреблението и сериозен спад в сектора на жилищното строителство породен от увеличени разходи за труд и материали, както и от високите лихвени проценти. Слабият ръст на работните заплати, под нивото на реалната инфлация, съчетан с високата задлъжнялост на домакинствата и увеличените разходи за изплащане на повишените лихвени проценти намалява реалните разполагаеми доходи. За свиването на вътрешното търсене допринесе и резкият спад на инвестициите и активността в строителния сектор. Все пак се запази добрата конкурентоспособност и нивото на износа, особено на услуги. Този факт донякъде стабилизира икономиката.
Очаква се икономическият растеж да остане слаб в началото на 2024 г. и да се ускори през втората половина на годината. Това ще се дължи главно на предполагаемото достигане на дъното на потреблението на домакинствата, тъй като комбинацията от намаляваща инфлация и по-ниски лихвени проценти ще увеличи покупателната способност на домакинствата. Нивото на вътрешно потребление плавно ще се увеличи. Спадът в сектора на жилищното строителство ще се смекчи, а бизнес инвестициите ще останат устойчиви. Прогнозата е през 2024 г. все пак да има ръст на реалния БВП, който да достигне скромните 0,2%. Този показател бележи положителна промяна спрямо есенната прогноза.
Умерената инфлация, добрите корпоративни печалби и сравнително устойчивият пазар на труда се очаква да подкрепят икономическия растеж през 2025 г. От своя страна евентуалното намаляване на лихвените проценти ще се отрази благоприятно на инвестициите. Силата на икономическото възстановяване обаче ще бъде ограничена от слабото жилищно строителство и постепенното приспособяване на балансите и разходите на домакинствата към промените във финансовите условия. Като цяло прогнозите са растежът на реалния БВП да достигне 1,6% през 2025 г., което също е ревизирано в положителна посока в сравнение с есенната прогноза. Нивото на безработица остава високо, около 7,5% за отминалата 2023 г. За съжаление, се очаква влошаване на ситуацията, като през 2024 г. безработните ще са 8,5% от трудоспособното население, а през 2025 г. 8,6%.
През 2023 г. инфлацията отбеляза сериозен спад. Цените на енергията за домакинствата и предприятията се очаква да се понижат рязко през първата половина на 2024 г., отразявайки по-ниските световни цени на енергията, промените в данъчното облагане на енергията и облекчените изисквания за смесване на биогорива в бензина и дизела. Вътрешният натиск върху заплатите и цените се очаква да остане по-слаб през прогнозния период. Инфлацията, като изключим цените на енергията, ще се понижава сравнително бавно с оглед на трайното нарастване на цените на някои услуги, като например тези в хотелите и ресторантите. При сравнително стабилни инфлационни очаквания и цикличната слабост на търсенето се очаква нарастването на потребителските цени да остане ограничено. Като цяло, прогнозната инфлация през 2024 г. е 1,7%, като този показател е непроменен спрямо предходната прогноза, а през 2025 г. се очаква да достигне 1,9%, което е корекция в положителна посока спрямо очакванията в есенната прогноза. След години на положително салдо в бюджета, дори по време на пандемията от Ковид през 2023 г. бе отчетен лек дефицит от 0,2%, който ще се увеличи до 0,7% през 2024 г. и евентуално отново ще тръгне към подобряване през 2025 г. Баланса по текущата сметка е положителен през 2023 г., в размер на 5,3%, като в следващите 2 години ще се задържи на нива около 4,8-4,9%. По отношение на външния дълг страната се представя много добре. През 2023 г. размера му е 30,4% от БВП, като се очаква лек спад през 2024 г. до 30,1%, а през 2025 г. до 29,6%.
Информацията е предоставена от Валентин Стоев, ръководител на СТИВ-Стокхолм