Дизайн и устойчивост: Италианска изложба ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба

• Посолството на Италия в София, Италианският културен институт и Италианската търговска агенция организират изложбата ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба
• Изложбата може да се разгледа до 30 април в Квадрат 500, София
• Арх. Силвана Аникиарико, куратор на изложбата, подготви статия специално за събитието

През 2021 г. Италия надмина европейската цел от 65% рециклиране при управлението на отпадъци от опаковки, с над 1200 компании, ангажирани във веригата за оползотворяване на пластмаса, стъкло и метал. Това е нова култура на устойчивостта, която се утвърждава и сред италианските компании и предприятия, с внимание и чувствителност, чиито произход е залегнал далеч в миналото на постоянни научни изследвания,  експерименти и иновации. Целта е ясна: превръщане на отпадъците обратно в суровина. Рециклиране и повторна употреба като основа на кръговата икономика за справяне с безотговорното изхвърляне и разхищението. Нов подход към проектирането и производството, съобразен не само с устойчивостта на околната среда, но и с едно ново социално поведение, основаващо се на споделяне, отговорност и респект към бъдещите поколения.

Това са принципните насоки на една все по-ясно очертаваща се тенденция в съвременния италиански дизайн под името Ecodesign, чиято основна цел е да допринесе за въвеждане на нов вид екология на изкуственото. Това означава цялостно и радикално преосмисляне на производствения модел от 20-ти век, който беше базиран на свръхексплоатацията на ресурсите: сегашната цел на еко-дизайна е преразглеждане на всички фази на проектиране и производство, като изначално се мисли за предмети и продукти, които могат да се поправят и ремонтират и са предназначени са за многократна употреба, споделяне и рециклиране. Вместо да свърши на сметището, стойността на даден предмет се запазва в обращение и постоянно се възобновява.

Изложбата „ЕкоДизайн. 3Р” има за цел да подчертае и насочи вниманието към тази нова чувствителност и към това как тя се материализира и придобива форма в някои предмети и проекти на италиански дизайнери, както млади, така и утвърдени на международно равнище. Всички предмети, избрани и показани в изложбата, са обединени от необходимостта да се експериментира нов творчески подход в дизайна, базиран на намаляване на разхищението, рециклиране на отпадъците и трансформация на вече използваното.

Това е необходимост, която вече се превърна в належащ проблем поради бързия процес на прогресивно влошаване на околната среда и изменението на климата.

Изложбата – на свой ред с „устойчивата“ си инсталация на Бруно Морело – е организирана около 3 основни действия, 3 глагола, които започват с буквата Р: Редуциране, Рециклиране, Ре-употреба.

Редуциране на потреблението на суровини. Редуциране на използването на нерециклируеми суровини. Редуциране на въздействието върху околната среда. Редуциране на производството на предмети, изработени от замърсяващи материали. Редуциране обаче означава също така производство на 0 километри (както прави Джузепе Ареци); използване на естествени материали със способност за бързо възпроизвеждане, като кактуса бодлива круша (Мартина Таранто), царевица (Алесандра Балдерески или Антонио Арикò) и корк (Паола Навоне); означава получаване на нови материали от органични отпадъци (Tomatoset) или тяхното създаване чрез извличане на суровина например от вредни и замърсяващи растения (Favini с Пабло Дориго). И накрая, редуцирането изисква способността да се извлече максимума от обработката на даден материал, за да се избегнат отпадъци (както в случая с колекцията Ollare на Лоренцо Дамиани).

Рециклиране на свой ред означава замисляне и проектиране на предмети и продукти, които могат непрекъснато да се регенерират. Които не са предназначени да свършат на боклука. Които могат да се използват в нови производствени пътища. Които имат способността да се използват в нови и различни жизнени цикли. Преди време съществуваше предразсъдъкът, че рециклираните материали са с по-ниско качество от първичните. Това вече не е така: общоприето е, че рециклираните материали не само имат абсолютно специфични качествени и експлоатационни характеристики, но и най-вече, че те представляват ценен ресурс както за икономиката, така и за нашата екосистема.

В изложбата са представени няколко примера за рециклиране: използвана пластмаса, преработена от Джо Велуто, стратегия, която има за цел 100% рециклиране на отпадъците от собствено производство, както се стреми да прави компанията Magis, или рециклиране на пластмасови бутилки от Artemide, способност да се придаде различна функция на безжизнени части от продукти като компютърни екрани в случая на Nero Sicilia Group или дървото на стълбовете във венецианската лагуна от младата Benefit Company Pieces of Venice, наградена със „Златен компас” (Compasso d'Oro), или използване на биоматериал от възобновяеми източници като Kartell и отново използване на отпадъци от обработката на кошери в случая на Slamp.

И накрая, ре-употребата предполага възможност за използване на предмети или някои части от тях за функции, различни от тези, за които са създадени първоначално. Това означава повторно семантизиране на артефакт, неговото повторно функционализиране и по този начин даване на живот на нов продукт посредством процес, който често се свързва повече със занаятчийски или творчески, отколкото с индустриален дизайн. В Италия един от първите примери за широкомащабна повторна употреба датира от 1964 г. в компанията Ferrero с буркана на Nutella, изработен от неразрушимо стъкло и с постоянно променяща се графика. Един от майсторите на италианския дизайн, Енцо Мари, експериментира с Ecolo повторното използване на пластмасови бутилки за създаване на постоянно променящи се вази. Но има и такива, които са се опитали да реконтекстуализират използването на предмети, като трансформират хидравлични тръби в столове (Лоренцо Дамиани) или шапки за плуване в басейн в абажури (Паоло Улиан). Има също така парчета асфалт от пътна настилка, превърнати в седалки (Лука Гнизио), стоманени пружини от щипки за пране, които се превръщат във вази (Масимилиано Адами), забравени столове, които са съживени в обновен вид (Sovrappensiero с Manerba), ламаринени отпадъци, които се превръщат в скъпоценни инкрустации (Sapiens Design) и остатъци от тъкани, които създават диалог между Изтока и Запада (Antonio Marras).

В работата на всички тези дизайнери се наблюдава една изключително интересна характерна черта: съзнанието, че стойността на един проект зависи все повече от неговата способност да поеме отговорност както за собственото си бъдеще, така и за това на цялата планета.

Източник: ИЧЕ - Агенция за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина