Бизнес възможности в окръжните центрове на Китай
Посолството на Р България в Пекин, КНР, информира, че на 8 юни 2018г. Центърът за подпомагане на МСП към Европейската търговска камара в Пекин е организирал семинар на тема „Бизнес възможности в окръжните центрове на Китай“. На семинара са били поканени като лектори Сабрина Джанг, партньор в Дезан Шира – консултантска компания с 20 години опит в подпомагане на чуждестранни компании в Китай и Джуриан Меър изпълнителен директор на SRCC - холандска компания за хардуерни решения за железопътни, метро и други видове мотриси. Двамата участници са споделили своя анализ и опит в работата си с Китай и по-специално с областните и по-малки градове.
Условно, градовете в Китай могат да се разделят на няколко категории в зависимост от броя на населението им. В първа категория, с население над 15 мил., влизат 5–те най-големи града - Пекин, Шанхай, Тиендзин, Чонгчин, Гуанджоу, следвани от 15 града с население над 3 мил. (втора категория), и десетки градове с население над и под 150 хил. (съответно трета и четвърта категория).
Въпреки, че брутният вътрешен продукт /БВП/, преките чуждестранни инвестиции и нетният ръст са най-високи в мегаполисите от първа категория, по-малките градове предлагат редица преимущества и все още неразработени пазари и възможности за инвестиции и търговия. Според направения анализ през следващото десетилетие градовете от втора и трета категория ще се разрастват много по-бързо, доходите и съответно покупателната способност на населението им ще се увеличава. Конкретните предпоставки за това са следните:
Увеличение на населението – продължаващата вълна на урбанизация ще бъде насочена предимно към градовете от 2-4 категория, които се очаква да поемат над 75% от новите жители. Счита се, че големите мегаполиси са достигнали предела на устойчивия си растеж, поради което за Пекин например, вече са установени механизъм за регулиране на миграцията с оглед стабилизиране на населението около 20 мил. Стабилизацията на населението ще доведе и до стабилизация на работната ръка, нуждите и съответно потреблението.
Плановете на Китай са да експериментира с нова концепция за урбанизация, при която се създават групи (cluster cities) от градове, които взаимно се допълват, поделяйки си различните функции и инфраструктура и избягвайки дублирането на дейности. От такъв тип е наскоро обявеният проект Пекин-Тианжин-Хъбей, които заедно с още 11 околни града ще формира първата група. Проектът включва изтегляне на едрата индустрия от Пекин и създаване на нов град-център наречен Жин-Жин-Жи, който ще поеме много от периферните функции на столицата и ще се превърне в център-координатор на така сформираната група.
Екологичната политика – през последните години в Китай се провежда „екологична реформа“, според която всички големи, енергоемки и екологично компрометирани производства бяха изнесени от традиционно индустриалните райони. Възползвайки се от тази политика, по-малките градове, не само по крайбрежните райони, но и във вътрешността на страната започнаха да предлагат гъвкава регулационна рамка и конкурентни цени на земя, ресурси и работна ръка, което ги прави конкурентни и дори предпочитани за инвеститори и търговци.
Стандартът на живот и покупателната способност на населението в по-малките градове е вече висок, поради по-умерените разходи за жилища, режийни и здравни и образователни услуги.
Не на последно място за разлика от градовете от първа категория, които са на директно управление от централната власт, градовете от категория 2-4 имат доста по-голяма оперативна самостоятелност да привличат инвеститори и търговци.
Компанията, която Меър представлява стъпва на китайския пазар преди около две години, като за отправна точка избира Джинан, който наскоро е взел решение да инвестира в изграждане на метро мрежа. Джинан е столица на провинция Шандон, град с 9 мил. население и е единственият областен град без метро. Въпреки размера си, градът е спокоен и традиционен, с конфуциански обичаи. Поради сравнителната си близост до Пекин индустрията е до голяма степен изнесена, за да не се компрометират опитите на столицата да се пребори с проблема със замърсяването на въздуха. Макар и де-индустриализиран Джинан е един от най-големите университетски градове с 2 милиона студенти. Меър е споделил, че компанията му се е насочила към Джинан поради тези му характеристики и потенциал. Въпреки, че решение за започване на строеж на метро е било вече взето, на SRCC е отнело над година време за сформирането на съвместно дружество с община Джинан и още месеци за осигуряване на финансирането на проекта. Работата с администрацията е затруднена и от липсата на достатъчно кадри ползващи западен език. Въпреки това SRCC решават да опитат китайския пазар, тъй като по тяхна преценка потенциалът е огромен - още 300 града се нуждаят от метро мрежа, чието изграждане най-вероятно ще се състои през следващото десетилетие.
Въпреки несравнимия потенциал на пазара, според Меър инвестиционната обстановка в Китай се усложнява. За инвеститорите става все по-скъпо, регулациите и административните изисквания се увеличават, което допълнително оскъпява и удължава процеса. Според него секторите, които доминират големите държавни предприятия обект на екологични изисквания или такива свързани с живота и здравето на населението, са трудно достъпни за чужди инвеститори. Основната предпоставка за успех в Китай е взаимното доверие между страните, което се гради бавно и с търпение. Успехът на SRCC в Джинан се дължи както на продукта, който предлага, така и на многобройните бизнес и политически делегации, които страната му е изпращала през годините, проведените срещите, изложенията в които страната е участвала.
В заключение, Китай не е хомогенен пазар и следователно към него не може да се подхожда с едностранна стратегия. Вън от големите мегаполиси има огромни възможности, но за реализирането им са необходими време и усилия на всички нива в това число политическа активност.
От ключово значение за успеваемостта на българските инвеститори и търговци е предварителната работата, която държавната администрация ще извърши за изграждане на доверие и добро име.
