До 2020 г. България трябва да постигне енергийни спестявания от 1590 килотона нефтен еквивалент годишно в първичното енергийно потребление и 716 килотона нефтен еквивалент годишно в крайното енергийно потребление. Това е регламентирано в проекта на Национален план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020, който Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане.
Националният план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г. е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Планът обхваща съществените мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваните икономии на енергия вследствие на тяхното прилагане. Планът предвижда, че търговците с енергия, собствениците на обществени сгради с РЗП над 250 кв. м. и собствениците на промишлени системи с годишно потребление на енергия повече от 3000 MWh са длъжни да правят обследване и сертифициране на сградите си относно мерките за енергийна ефективност. Обследванията трябва да дадат предписания за необходимостта и видовете мерки за енергийна ефективност, които трябва да се приложат в конкретния обект.
Това е третият национален план по енергийна ефективност, но първият, изработен според действащата в момента Директива 2012/27/ЕС. Предишните два тригодишни плана за енергийна ефективност действаха в периода 2008 – 2013 г. Тогава България преизпълни целите си за енергийни спестявания, като вместо заложените 4860 гигаватчаса годишно (417.96 килотона нефтен еквивалент) бяха постигнати икономии в размер на 5472 гигаватчаса (470.59 килотона нефтен еквивалент).
Коментари, мнения и препоръки по предложения проект могат да се изпращат в законоустановения 14-дневен срок на следния e-mail: a.kamburova@me.government.bg
Национален план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020