На Портала за обществени консултации на Министерски съвет е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
С предложения законопроект се прецизират и допълват текстове в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, с цел подобряване на действащите разпоредби. Създава се и възможност за въвеждане на срочна служба в доброволния резерв, което ще увеличи броя на подготвените български граждани, за защита на отечеството. По-конкретно законопроектът предвижда:
1.1. За периода на провеждане на курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. до днес, начална военна подготовка са преминали 337 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили едва 27. Министерството на отбраната все повече отчита затруднения при окомплектоването на военните и военновременните формирования с подготвени във военно отношение граждани. Анализите показват, че в рамките на следващите 10 – 15 г. Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования.
1.2. Назрява необходимостта от въвеждане на нови възможности за доброволна служба във въоръжените сили за българските граждани. В тази връзка се предлага създаването на „срочна служба в доброволния резерв“, която да включва период от време (до 6 месеца), през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист. Това ще спомогне за реализиране на подготовката на по-голям брой български граждани за защита на отечеството, което съответно ще подобри и окомплектоването на военните формирования с резервисти, а военновременните формирования - със запасни.
С настоящия законопроект се предлага изменение на посочените разпоредби, поради обстоятелството, че мобилизация само на резерва не се извършва. Текстовете са в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) /чл. 19, т. 3, чл. 22, ал. 2, т. 13, чл. 27, т. 5, чл. 85, ал. 1, т. 2, чл. 123, т. 1, чл. 128, чл. 129/, където изрично са уредени правоотношенията, свързани с обявяването на обща и частична мобилизация в цялост, в това число и на резерва.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗРВСРБ областните управители и кметовете на общини осигуряват оповестяването и доставянето на запасни и техника-запас, но самите дейности по изпълнение на това задължение не са регламентирани в нормативен акт. Целта на изменението е издаване на подзаконов нормативен акт на компетентния съгласно Конституцията и ЗРВСРБ орган - Министерския съвет, в който да се определят конкретните дейности и задачи на посочените органи на държавна и местна власт в изпълнение на законовата разпоредба.
Централно военно окръжие (ЦВО) е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната, но не притежава юридическа правосубектност. Отчитайки изпълнението на мисията, функцията и задачите на ЦВО, както и организационните му връзки със структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, които са със статут на юридически лица, както и с общинските и районните администрации, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерство на правосъдието и местата за лишаване от свобода е целесъобразно да му бъде определен статут на самостоятелно юридическо лице. Подобен подход ще намали ангажирания за нуждите на ЦВО административен ресурс от страна на Министерството на отбраната и ще му даде оперативна самостоятелност.
В ЗРВСРБ е предвидена възможност лицата, назначени по трудово/служебно правоотношение в структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ да сключват договори за служба в доброволния резерв. Тези служители са част от структурите на въоръжените сили за военно време и изпълнението на задачите им като част от тези структури е несъвместимо с изпълнението на активна служба в доброволния резерв, поради което следва да се въведе ограничение за назначаването им като доброволни резервисти.
От друга страна определени длъжности за медицински специалисти (лекари, медицински сестри и други), които са необходими за окомплектоване на военните контингенти, участващи в мисии и операции извън територията на страната, не могат да бъдат окомплектовани с необходимите резервисти поради ограничения в ЗРВСРБ за кандидатстване за служба в доброволния резерв на български граждани, назначени по трудово/служебно правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. За осигуряване попълването на такива длъжности, изискващи медицинско или друго специално образование при участие в мисии или операции извън територията на страната, изискването на чл. 24, ал. 1. т. 8 от ЗРВСРБ към кандидатите за резервисти следва да отпадне.
6.1. В настоящия момент договорите за служба в доброволния резерв са тристранни. Те се сключват между министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, резервиста и неговия работодател/орган по назначаването. Липсата на съгласие на последния често е пречка за сключване на този договор, което препятства комплектуването на военните формирования в мирно и военно време. Отпадането на работодателя като страна по договора ще бъде компенсирано с въведеното задължение за уведомяването му за сключения договор от органите по военния отчет, респ. с осигуряване на обезщетение за времето на отсъствието на резервиста от работа поради ползване на неплатен служебен отпуск в размер, определен в акт на министъра на отбраната.
6.2. Предвижда се въвеждане на максимална възраст за сключване на договор за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършване на пределна възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходи за него.
В чл. 40 и чл. 41 на ЗРВСРБ е предвидена възможност резервистите, сключили 5 годишни договори за служба в доброволния резерв, да бъдат извикани на активна служба за заместване на отсъстващ военнослужещ или за временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност на военнослужещ, само за период от 1 година, което е твърде кратък период и препятства целесъобразното използване на съществуващия ресурс. С отпадане на въведеното ограничение от 1 година, ще се преодолее съществуващия некомплект във въоръжените сили и резервистите ще могат ефективно да се използват в рамките на сключения от тях договор.
След измененията в чл. 212, ал.1 от ЗОВСРБ (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) основното месечно възнаграждение на военнослужещите се определя за длъжност и звание. Това налага синхронизация на разпоредбите в ЗРВСРБ със ЗОВСРБ относно дължимото на резервиста възнаграждение, доколкото за времето на активната служба в доброволния резерв, той има статут на военнослужещ.
В настоящия момент в девети и десети клас учениците се обучават за придобиване на умения, свързани със защитата на родината, с оцеляване при кризи от военен характер, както и за усвояване на знания за мисиите и задачите на въоръжените сили. С проекта се въвежда по-гъвкав подход, който да е по-изгоден както от гледна точка на структурирането на учебната програма, така и с оглед натовареността на учениците. Предвижда се възможност за обучение за защита на отечеството в рамките на не по-малко от 10 учебни часа от определените в учебните планове часове на класа по време на гимназиалното образование, като допълнително обучение, извън тези часове, което би могло да се осъществява и в избираеми учебни часове.
Поради липсата на законово установени изисквания към лицата, кандидатстващи за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, същите следва да бъдат предвидени с оглед статута им при завършване на посочената подготовка, а именно-запасни.
9.2. В раздел втори „Срочна служба в доброволния резерв“ (от чл. 59 до чл. 59л):
Определят се изискванията, условията и реда за изпълнението на срочната служба в доброволния резерв. Посочват се трите етапа, които тя ще включва: начална военна подготовка, специална военна подготовка и изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили. Определят се изискванията към българските граждани, желаещи да преминат срочната служба в доброволния резерв, като се предвижда, че длъжностите ще се обявяват със заповед на министъра на отбраната.
За времето на изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв, резервистът ще е със статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на правата по чл. 224, ал.1, т. 1, чл. 226, чл. 226б, чл. 226в, чл. 226г и чл. 226з, както и на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той ще получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоеното му военно звание. Резервистът ще има право на неплатен служебен отпуск от работодателя/органа по назначаването по чл. 158 от Кодекса на труда, чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за държавния служител или чл. 332, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт, за което се предвиждат съответните допълнения и в специалните закони, по аналогия с изпълнението на активната служба в доброволния резерв.
Ограничава се възможността по време на изпълнението на срочната служба в доброволния резерв, трудовото или служебното правоотношение с резервиста да бъде прекратявано от страна на работодателя/органа по назначаването, освен при закриване на предприятието по чл.328, ал.1, т.1 от КТ или при закриване на администрацията по чл. 106, ал.1, т. 1 от Закона за държавния служител.
Създава се възможност за приемане без конкурс на военна служба на български гражданин, преминал срочна служба в доброволния резерв, ако отговаря на изискванията за приемане по чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал.1 и 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и на служба в доброволния резерв, ако отговаря на изискванията за приемане по чл. 24 от ЗРВСРБ.
Следва да се определи и пределна възраст за служителите в структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ като запасни и военноотчетни лица. След анализ на възможностите за комплектуване на военновременните формирования с тази категория запасни и като се взе предвид техния малък брой и специфична подготовка, се предлага, пределната възраст за служба в запаса и като военноотчетни лица да бъде 63 години.
Подобрява се дейността по водене на военния отчет на българските граждани от ЦВО, като се определят допълнително необходими данни (преминаване на службата, здравен статус и акт за смърт) и се конкретизират структурите, които реално осигуряват част от необходимите данни.
Не е целесъобразно на всички лица по чл. 61, ал. 1 т. 4 от ЗРВСРБ да се изготвят военноотчетни документи. Тези лица се водят в електронен регистър и само при даване на мобилизационно назначение им се обявява военно звание и им се изготвят военноотчетни документи.
Независимо, че завеждането на военен отчет е служебно, българските граждани със статус на запасни и собствениците на техника-запас трябва да са информирани, че се водят на военен отчет и имат задължения по ЗРВСРБ.
Във връзка с въвеждането на срочна служба в доброволния резерв и предвиденото право на неплатен служебен отпуск на резервиста от работодателя/органа по назначаването се правят и съответните промени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт.
Дата на откриване: | 06.8.2019 г. |
Целева група: | Всички заинтересовани |
Сфера на действие: | Външна политика, сигурност и отбрана |
Дата на приключване: | 05.9.2019 г. |