Конференция "Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.

снимка: http://www.cross.bg

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин откри днес в Министерския съвет конференция на тема: „Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. – приоритети и предизвикателства“.

Екип учени от Българската академия на науките представиха доклад „Цели, приоритети и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България”.

Максимумът, който може да се постигне в България, е нулев естествен прираст. Това каза директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров.

Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта в границите на 10-11 промила и по-чувствително намаляване на смъртността до 11-12 промила.

България заедно с другите страни от Източна Европа няма големи резерви за подобряване на демографската ситуация от гледна точка на раждаемостта, каза проф. Димитров. По думите му от данните за раждаемостта е видно, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие - до 2008-2009 година има тенденция нагоре, а след това рязко надолу във всички страни.

Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, коментира проф. Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква с половин-един промил повишение на раждаемостта.

България на фона на останалите източноевропейски страни е с най-лошата позиция за смъртност, която надхвърля петнайсет промила при средно ниво за Източна Европа - 12 промила и средно за ЕС - 10 промила. Според проф. Димитров, когато се говори за естествен прираст, основните резерви могат да бъдат търсени в снижаване на смъртността. В България смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 години нагоре, каза Димитров.

От БАН препоръчват и по-активна политика към привличане на емигранти и завръщане на българи в чужбина. Като целеви стойности могат да бъдат заложени - завръщане от 60 хиляди до 180 хиляди души български емигранти, привличане на етнически българи от чужбина от 5000 до 10 000 годишно, както и създаване на условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС - от 45 000 до 185 000 души.