България, ЕС и застаряването

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Застаряването на населението и социалните, икономически и бюджетни последици от него са сред основните предизвикателства, пред които са изправени редица европейски държави. Прогнозите за демографското развитие и ефектите му върху пенсионните системи, здравеопазването, образованието и социалната защита се разглеждат в обновения доклад за застаряването на Европейската комисия.

Застаряването в ЕС

Основната цел на проучването и дългосрочните демографски прогнози е адаптирането на бюджетните политики към измененията в структурата на населението. В най-общ план, докладът прогнозира незначителен ръст на населението на ЕС в периода между 2016  и 2070 г. – от 511 до 520 милиона души, но значителни изменения в структурата на населението, като това в трудоспособна възраст (между 15 и 64-годишна възраст) ще намалее значително – от 333 на 292 милиона души за същия период[1]. Важно е да се отбележи обаче, че този сценарий разчита на чувствително увеличение на раждаемостта (от 1,6 през 2016 до 1,8 през 2070 г. ) и лек спад на нетната миграция. Това, съчетано с чувствителното увеличаване на очакваната продължителност на живота, води и до изменения в коефициента на демографско заместване на населението в и над трудоспособна възраст – от 29,6% през 2016 г. до 51,2%. Тази тенденция обаче е съчетана и с очаквано увеличение на участието в работната сила, особено при жените и хората в пенсионна възраст. На практика, очакваната структура на населението на ЕС към 2070 г. е с почти равномерно разпределение между отделните възрастови групи.

Източник: ЕК

Очаквано, застаряващото население ще постави натиск върху публичните разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи. Любопитно е, че при повечето държави пикът на дела на разходите, свързани с напредването на възрастта, не е в края на разглеждания период, а между 2050 и 2060 г., най-вече в резултат не неравномерните демографски тенденции. Само в няколко държави се очаква спад на дяла на тези разходи от БВП, като най-ясно изразен е той в Гърция, Франция и Унгария. Струва си да се отбележи и че новото изследване е малко по-песимистично от предишното по отношение на разходите, като прогнозира малко по-голям дял спрямо публикуваните за 2015 г.

Прогнозите за България

Преди да преминем към ефектите от застаряването, които изследването прогнозира за България, си струва да разгледаме и направените допускания, които обуславят очакваното развитие. Към 2070 г. ЕК залага очаквана продължителност на живота при раждането от 83,3 години за мъжете и 87,8 години за жените, или увеличение с по около десет години и при двата пола. Това се съчетава с обръщане на тенденцията при нетната миграция от отрицателна към положителна, свиване на населението до 4,9 милиона души и относително задържане на коефициентите на безработица и заетост. В резултат на тези негативни демографски процеси, работната сила според прогнозите на ЕК ще се свие до 2,7 милиона души.

Източник: ЕК

България е сред страните, където общите бюджетни разходи за застаряване се очаква да достигнат своя пик малко преди края на периода – от 18,5% от БВП през 2016 г. според проекциите те ще нараснат до 21,7% през 2060 г. и след това ще започнат да спадат, до 20,7% през 2070 г. Основният компонент на тези разходи са пенсиите, които ще достигнат 11,6% от БВП спрямо 9,6% днес, следвани от здравеопазването (5,2% през 2070 г.).

Източник: ЕК

Прогнозите за България сочат, че голямата пречка пред икономическия растеж – прогнозиран да се забави до около 1% средногодишно след 2040 г., ще бъде значителното свиване на населението като цяло, както и конкретно на тези в трудоспособна възраст. Въпреки че според ЕК коефициентите на демографска зависимост в страната остават почти непроменени в дългосрочен план, номинално населението във всички възрастови групи ще се свива чувствително.

[1]При разглеждането на тези цифри винаги трябва да имаме предвид, че са прогнози, които се основават на редица допускания за икономическото развитие, раждаемостта, миграционните процеси на страните в ЕС, в резултат на което дори краткосрочните често се оказват доста далеч от реалното развитие на прогнозираните показатели. По тази причина представените в доклада числа следва да се разглеждат по-скоро като насока на развитие, а не като конкретна величина.