Правителството иска разрешение за прилагане на механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури
Правителството ще отправи искане до Европейската комисия за дерогация от разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност за прилагане на механизъм за обратно начисляване при доставки на зърнени и технически култури. Исканата дерогация ще даде възможност на България да предотврати данъчни злоупотреби.
Искането за дерогация е одобрено с решение на Министерския съвет на 11 април 2012 г., но е представено за допълнително разглеждане, защото към изброените зърнени и технически култури са добавени семената от рапица.
Предлаганият механизъм на обратно начисляване на ДДС предвижда мярката да се прилага за доставки с място на изпълнение на територията на страната, по които получателят е регистрирано за целите на Закона за ДДС лице в България, а доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Получателят по доставката ще има право на приспадане на данъка върху добавената стойност за стоките при наличие на законовите условия за това.
Прилагането на обратно начисляване е изключение от общия ред за облагане с данък върху добавената стойност и предложеният механизъм е съобразен с принципа за пропорционалност. Имайки предвид размера на загубите в резултат на данъчните злоупотреби в областта на ДДС, исканата дерогация спазва принципа за пропорционалност. Това е така, тъй като мярката ще се прилага за определени категории стоки, най-често използвани в схеми за данъчни измами и отклонение от данъчно облагане. Няма да засяга икономическите субекти на други държави-членки, ще се прилага само за доставките, извършвани на територията на България към регистрирани по ЗДДС лица и няма да засяга лицата, които прилагат специалния режим за малките предприятия в България.
Въведеният механизъм може да има ефект върху лица от други държави-членки, само когато за тях възникне задължение за регистрация по ДДС в България, тъй като в тази хипотеза те се подчиняват на същите правила за данъка върху добавената стойност, както българските икономически субекти.
