Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно незадължено физическо лице, което има постоянно местожителство извън територията на Общността.
За целите на възстановяване на данъка долуизброените лица не се считат за чуждестранни физически лица:
1. Членовете на дипломатическия и административно-техническия персонал, определени съгласно чл.1, букви „d” и „ f” на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, и членовете на техните семейства;
2. Консулските длъжности и консулските служители, определени съгласно чл.1 букви „d” и „ е” на Виенската конвенция за консулските отношения, и членовете на техните семейства;
3. Членовете на персонала на персонала на представителства на междуправителствени организации, които функционират на територията на Република България по силата на международен договор, сключен от Република България със съответната организация.
При какви условия възниква правото на възстановяване?
1. Чуждестранното физическо лице да изнесе стоките извън територията на Общността в непроменен вид не по-късно от последния ден на третия месец, следващ месеца, през който е издадена фактурата за получената доставка.
2. Доставчикът на стоките е лице, което към датата на издаване на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност.
3. Размерът на данъка по една фактура е равен или надвишава 50 лева.
4. Правото за възстановяване на данъка е упражнено не по-късно от 6 месеца от издаване на фактурата за получената доставка.
При кои стоки не се отнася правото за възстановяване?
Правото за възстановяване не се отнася за следните стоки: алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия, течни горива.
Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи:
Данъкът върху добавената стойност се възстановява на чуждестранното физическо лице чрез лице наречено „агент”, който действа от името и за сметка на чуждестранното лице. За услугата по възстановяването чуждестранното физическо заплаща комисионна на агента в размер, договорен между страните. Чуждестранното физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност, като предостави на агента следните документи:
1. Заверени от митническите органи първи и втори екземпляр от искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец, подписан лично от чуждестранното лице. Искането за възстановяване се попълва в три екземпляра на български език, като името, фамилията, номера на паспорта и адреса на чуждестранното лице се попълват и на латиница. За всяка фактура, по която се иска възстановяване на данък върху добавената стойност се попълва отделно искане, в което се описват само стоките от съответната фактура, които се изнасят.
2. Заверен от митническите органи оригинал на фактура за получените стоки, които се изнасят извън Общността и за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност.
Заверката на посочените документи се извършва от митническите органи по искане на чуждестранното физическо лице.
С предаването на посочените по-горе документи на агента, последният се счита за упълномощен от чуждестранното физическо лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност.
Изплащане на данъка на чуждестранното физическо лице:
След като получи заверените документи и извърши проверка за наличие на всички условия, даващи право на възстановяване на данъка, агентът изплаща на чуждестранното физическо лице подлежащия на възстановяване данък в български левове. Изплащането се извършва в момента на представяне на документите от чуждестранното физическо лице или в друг договорен срок, но не по-късно от края на месеца следващ месеца, през който изтича шест месечния срок от датата на издаване на фактурата.
В случай, че агентът откаже изплащането на данъка върху добавената стойност, незабавно следва да върне получените документи и уведоми чуждестранното физическо лице за причините, поради които е отказал изплащането на данъка.
Извършването на заверки от митнически служители в наши гранични учреждения върху документи за закупени стоки от чуждестранни физически лица в други държави-членки на ЕО и изнасяни в личния им багаж извън територията на Общността.
При извършването на заверка в граничните митнически учреждения върху документите (фактури, чекове), представени от пътници, които не са установени на територията на Общността и които упражняват правото си за възстановяване на платения от тях данък добавена стойност (ДДС) за стоки, закупени за лично потребление от други държави-членки на ЕО и изнасяни извън територията на Общността в личния им багаж, съгласно разпоредбите на чл. 146 и във връзка с чл. 147 на Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, предвид факта че този ред не е изрично регламентиран в Наредба № Н-12 от 24.08.2006 г. за възстановяването на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността, следва да се съблюдават следните изисквания:
1. При извършване на заверката митническите служители следва да установят, че:
а) пътникът, не е трайно установен на територията на Общността (т.е. неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността, като „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността);
б) стоките, посочените във фактурата (чека) са: закупени за лично потребление от други държави-членки на ЕО, се изнасят извън Общността в личния багаж на пътника в непроменен вид и се превозват извън Общността преди края на третия месец, следващ този, през който е закупена стоката, като размерът на ДДС по една фактура трябва да надвишава равностойността на 50 лв.
2. Заверката се извършва като върху фактурата (чека) се полага подпис на митническия служител, заедно с личния митнически печат, както и утвърдения със Заповед № ЗАМ-297 от 22.12.2006 г. на Директора на Агенция „Митници” кръгъл митнически печат.
3. Митническите органи задържат копие от заверените документи (фактура, чек) и ги описват в регистър.
Източник: Агенция „Митници”