COP28: Съветът определя позицията на ЕС за срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Дубай

Съветът на ЕС одобри заключения, които ще послужат като обща преговорна позиция на ЕС за 28-та конференция на ООН по изменението на климата (COP28) в Дубай (Обединените арабски емирства) от 30 ноември до 12 декември 2023 г.

В заключенията си Съветът изтъква възможностите, които амбициозните действия в областта на климата създават за планетата, световната икономика и хората, както и значението на гарантирането на справедлив преход към устойчиви, климатично издръжливи и неутрални икономики и общества, при който никой не e пренебрегнат.

Повишаване на глобалната амбиция за климатична неутралност

Държавите членки изтъкват значението на същественото увеличаване на глобалната амбиция в областта на климата за запазването на постижимостта на целта от 1,5°C в съответствие с Парижкото споразумение. Те подчертават, че взети заедно национално определените приноси (НОП) и техните актуализации в момента не са достатъчни за постигането на целта, и посочват, че в подготовката за COP28 всички страни е следвало да преразгледат и укрепят своите НОП или да актуализират своите дългосрочни стратегии (ДСС) за развитие при ниски емисии на парникови газове. По-специално големите икономики е следвало да повишат амбицията на своите НОП и да актуализират своите ДСС, за да включат цел за нулеви нетни емисии, която да бъде постигната най-късно до 2050 г.

Във връзка с това Съветът приветства представянето по време на конференцията по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) на актуализиран НОП на ЕС, отразяващ основните елементи от пакета „Подготвени за цел 55“, по които беше постигнато съгласие и които ще дадат възможност на ЕС да намали нетните си емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и да постигне климатична неутралност най-късно до 2050 г.

Постепенно премахване на изкопаемите горива и увеличаване на капацитета за енергия от възобновяеми източници

Съветът изтъква, че преходът към климатично неутрална икономика ще изисква в световен мащаб постепенното премахване на изкопаемите горива, които горят без улавяне и съхранение на въглерод, а през настоящото десетилетие и прехвърляне на пика в тяхното потребление. Той подчертава значението на това енергийният сектор да е в голяма степен свободен от изкопаеми горива много преди 2050 г., както и да се стремим към напълно или предимно декарбонизирана глобална енергийна система през следващото десетилетие, в която да няма повече място за нова енергия от въглища, тъй като вече съществуват икономически ефективни мерки за намаляване на емисиите. Той призовава също за постепенното премахване във възможно най-кратък срок на субсидиите за изкопаемите горива, които не са насочени към справяне с енергийната бедност или към справедливия преход.

Съветът призовава да бъдат предприети действия в световен мащаб за утрояване на инсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници до 11 TW и за удвояване на темпа на подобряване на енергийната ефективност до 2030 г. при зачитане на националния енергиен микс на всяка страна. Той изтъква, че сътрудничеството с развиващите се страни е от съществено значение за справяне с предизвикателствата и за гарантиране на ползите от прехода.

По-големи усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него

Съветът подчертава значението на успешното провеждане на първия глобален преглед на COP28, който е основен елемент на Парижкото споразумение и включва конкретни препоръки за засилени, незабавни и амбициозни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Освен това министрите приветстват стартирането на работната програма за смекчаване на последиците и работната програма за справедлив преход, както и диалога относно глобалната цел в областта на адаптирането.

Във връзка с това Съветът изтъква отново, че е важно всички страни да положат по-големи усилия за интегриране на адаптирането към изменението на климата и устойчивостта към него в съществуващите политики и програми във всички съответни сектори. Той подчертава нарастващите усилия на ЕС и държавите членки за прилагане на стратегии и планове за адаптиране, като адаптирането се интегрира в секторните политики на ЕС чрез стратегията на ЕС за адаптиране.

Финансиране в областта на климата за справяне със загубите и щетите

Държавите членки оценяват усилията на много държави и институции за финансиране на редица решения за справяне със загубите и щетите от неблагоприятните последици от изменението на климата. Те признават, че съществуващите финансови договорености трябва да бъдат укрепени, и отбелязват потенциала на многостранните банки за развитие и на международните финансови институции в това отношение. Министрите призовават всички държави да увеличат усилията си за мобилизиране на финансиране от всички източници в подкрепа на действията в областта на климата. Те очакват също дискусията по финансирането на борбата с изменението на климата на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) на 17 октомври 2023 г.

Освен това ЕС е решен да работи с всички страни по конвенцията с цел:

– по-нататъшно насърчаване на прилагането на засилената рамка за прозрачност
– насърчаване на приобщаваща дискусия относно бъдещето на РКООНИК с акцент върху подобряването на ефективността на процеса и улесняването на участието
– постигане на напредък по амбициозното изпълнение на Работната програма от Глазгоу за действия за овластяване в областта на климата и свързания с нея план за действие
– разглеждане на свързаното с пола измерение, за да се използва пълният потенциал на политиките в областта на климата
– провеждане на допълнителни обсъждания в рамките на съвместната работна програма от Шарм еш-Шейх относно изпълнението на действията в областта на климата в земеделието и продоволствената сигурност.

Контекст

Очаква се основните точки от дневния ред на COP28 да бъдат следните:

• глобалният преглед
• работната програма за смекчаване на изменението на климата
• глобалната цел за адаптиране
• финансирането на борбата с изменението на климата, включително финансовите договорености за справяне със загубите и щетите

Всяка година Конференцията на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) заседава, за да определи амбициите и отговорностите в областта на климата и да набележи и оцени мерките в областта на климата.

ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията, в която членуват общо 198 страни (197 държави и Европейският съюз). Ротационното председателство на Съвета, заедно с Европейската комисия, представлява ЕС на тези международни срещи на върха по въпросите на климата.