Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на измененията и допълненията на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
С цел подобряване на контрола и събираемостта на приходите от ДДС и акцизи, начислени върху течните горива, с първоначалната редакция на чл. 118 от ЗДДС, законодателят вменява задължение за лицата, които извършват зареждания на превозни средства за собствени нужди с течни горива, да ги регистрират и отчитат дистанционно в НАП посредством технически средства за измерване на разход (нивомерни системи) и с електронни системи с фискална памет (ЕСФП), с които да се осигури дистанционно подаване на данни относно действително потребените количества в НАП.
Чрез последващото изменение и допълнение на чл. 118 от ЗДДС, извършено малко преди изтичане на срока за изпълнение на първоначално уреденото задължение, се въвеждат две изключения, които допускат да не се изпълнява изискването за инсталиране на нивомерни системи и ЕСФП на обектите за зареждане с горива за собствени нужди. В момента на влизане в сила на измененията някои добросъвестни предприятия вече са изпълнили законовото си задължение според предишната редакция на закона, като за тях инсталирането на технически измервателни средства и ЕСФП е свързано със значителни разходи и технологично време за въвеждането им в експлоатация.
КЗК счита, че чрез така възприетия от законодателя подход, предприятията, които вече са инвестирали в монтирането на нивомерни системи и които не планират да продават течни горива, са лишени от възможността да се възползват от въведените впоследствие изключения, поради направените от тях разходи.
Без да се излага на риск ефективността на приходните агенции и правомощията им по събиране на начислените ДДС и акцизи, КЗК счита, че органите, оправомощени да инициират и приемат законодателни промени, следва да търсят баланс между ефективното постигане на зададените цели и потенциалните разходи за предприятията, тъй като от гледна точка на конкуренцията ефективна е тази регулаторна рамка, която е съобразена с принципите на необходимост и пропорционалност. Комисията препоръчва също така да се избягват изненадващи промени на нормативната уредба, без стопанските субекти да са били подготвени или да им е даден достатъчен срок за адаптиране към промените, както и да се спазват разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА) за публикуване на проектите на актове за обществено обсъждане, даващо възможност за предоставяне на предложения и становища от заинтересованите лица.
Според КЗК преследваните с измененията на чл. 118 от ЗДДС цели са легитимни, тъй като са свързани с подобряване на контрола, осъществяван от приходните агенции, върху движението, отчитането и продажбите на течни горива. Същевременно обаче КЗК е на мнение, че в случаите на законодателни промени, които могат да доведат до потенциални разходи за гражданите и предприятията, компетентните държавни органи, оправомощени да допълват и изменят съществуващата нормативната уредба, следва да се стремят към постигане на баланс между ефективното изпълнение на заложените в нормативната уредба цели и потенциалните разходи, които гражданите и предприятията биха понесли. Последните следва да бъдат действително необходими и пропорционални на поставените цели.
КЗК счита, че измененията и допълненията на чл. 118 от ЗДДС е можело да бъдат осъществени по начин, с който да се избегне налагането на ненужно финансово бреме за предприятията, които разполагат със свои ведомствени бензиностанции за зареждане, но не осъществяват продажби на течни горива. Налагането на ненужни и/или непропроционални регулации в стопанската дейност на предприятията, в противоречие с принципите на прозрачност и предвидимост, нарушава ефективното функциониране на процеса на пазарна конкуренция в страната.