Как се представят българските региони в европейския индекс на регионална конкурентоспособност

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

“Северозападът вече не е най-бедният регион в Европа” определено е позитивна новина, но също така няма нищо общо с индекса на регионална конкурентоспособност (RCI) на ЕС. Настоящият текст се налага, от една страна, за да можем да разгледаме в подробности резултатите от едно от по-рядко публикуваните периодични изследвания на регионално ниво в ЕС, а от друга – да обясним грешките, които някои медии правят при представянето му (чрез заглавия като горното например).

Какво представлява индексът и какво включва?

Както личи ясно от заглавието му, RCI няма много общо с бедност или благосъстояние - основната му задача е да сравни регионите в ЕС на равнище NUTS-2 (за България това е регион за планиране) според събирателен индикатор за конкурентоспособност. Подобно на всички индикатори от този тип, RCI e сравнително абстрактен, тъй като включва редица подиндикатори и категории – в случая, 74 показателя, обединени в 11 категории.

Широкият набор от показатели покрива много от различните аспекти на конкурентоспособността – от качеството на институциите и макроикономическата стабилност, през качеството на здравните и образователните системи до ефективността на пазара на труда и иновационния потенциал. Всеки един от тези аспекти заслужава отделен коментар, тъй като демонстрират силните и слабите страни на регионите както в рамките на дадена държава, така и в общоевропейски контекст.

Как се представят шестте региона на България?

Трябва да започнем с уточнението, че нито един от регионите на България не се приближава до средноевропейската стойност на RCI и дори и най-добре представилият се в индекса – Югозападният, който съдържа столицата – е в долния край на таблицата, в компанията предимно на региони от Южна Европа, които понесоха по-тежък удар през кризисния период и се възстановяваха по-бавно след това. Южният централен район, който се класира на второ място сред българските региони, е 31-ви от дъното на класацията, от общо 268.

В много от подкатегориите на индекса обаче българските региони постигат много сходни резултати. Причина за това е най-вече обстоятелството, че в тези подиндекси  най-голяма тежест имат индикатори на ниво държава, например макроикономическата стабилност или качеството на основното образование. Въпреки че показателят за качеството на институциите включва и индикатори на регионално равнище, при тях отново няма чувствителни разлики между шестте региона за планиране в България, заради негативното влияние на корупцията и липсата на прозрачност (интересно е да споменем, впрочем, че според RCI първенец по качество на институциите в страната е Южният Централен регион, а не Югозападният, както във всички останали категории).

Графика 1 включва подиндексите на RCI 2019, където се наблюдават чувствителни различия между отделните региони за планиране в България. Ясно личат няколко конкуренти предимства, по които Югозападният регион се представя по-добре в сравнение със средноевропейските равнища – висшето образование и добрите резултати на пазара на труда. Иновационният потенциал на столицата и околните области също се приближава до средноевропейските равнища и, на фона на досегашната динамика, има всички изгледи да ги достигне в следващото издание на RCI.

Ясно личат обаче разликите в инфраструктурната свързаност на регионите на север и на юг от Стара планина – докато южните региони, благодарение на завършената магистрала и като цяло по-качествените пътища постигат относително добри резултати при инфраструктурата, то ниското качество на инфраструктурата значително задържа конкурентоспособността на северните. Въпреки че между регионите на България има значително разслоение, всички региони постигат най-слабите си резултати в областта на качеството на здравеопазването, като причина за това може да се търси във включването на смъртността по пътищата и здравословната продължителност на живота сред индикаторите, като България е сред най-слабо представящите се в Европа по тях страни. Югозападният регион настрана, останалите части на страната имат проблеми и с иновационния потенциал – очаквано, предвид че тази категория включва регистрирани патенти, научни публикации, разходи за развойни дейности и износ на високотехнологични продукти, каквито отсъстват в повечето региони на страната.

Къде има нужда от подобрение?

Въпреки че целта на RCI e да очертае конкурентните предимства и проблемите на европейските региони, а не да предписва политики, прегледът на подиндексите позволява извежда на заключения, които чувствително биха подпомогнали регионалната конкурентоспособност, особено на тези, които се представят по-слабо.

• Подобряване на инфраструктурната свързаност, особено в Северна България. Предимствата на по-добрата инфраструктура на юг са ясно видими, и съответно пътят за ревитализиране на северните региони минава и през повишаване  на свързаността;
• Повишаване на качеството на висшето образование. Докато в София има университети, които се приближават поне до средните европейски нива на качество, то останалите региони остават назад. Без по-добро висше образование местните им трудови пазари срещат проблеми с предлагането на добре подготвени кадри;
•   Увеличение на иновационния потенциал. Високотехнологичният сектор и развойната дейност на България са съсредоточени почти изключително в столицата и, повечето региони не успяват да се възползват от бума на технологиите през последните години. Въпреки че се наблюдава преместване на някои ИКТ фирми към водещите икономически центрове извън София, но засега ефектите от това не са чувствителни;
• Фокус върху пазара на труда на регионално ниво. При представянето на трудовия пазар, има видими разлики между Югозападния и Южния централен регион от една страна, и останалите от друга. По тази причина, политиките на пазара на труда следва да адресират специфичните проблеми на регионалните трудови пазари и да включват мерки, насочени към решаването им.