КЗК: Определянето на минимални възнаграждения от творческите съюзи ограничава конкуренцията

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) счита, че възможността творческите съюзи да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия, ограничава конкуренцията. Тази възможност е предвидена в чл. 10, ал. 3, изречение второ от Закона за закрила и развитие на културата. КЗК прие становище за съответствието на тази разпоредба с правилата на конкуренцията.

Като причина за необходимостта от тази разпоредба и съответно от минимални цени на творческите продукти се посочва постигане на адекватно възнаграждение на труда на творците. Според КЗК при определяне на цените на ниво, което е по-високо от това, което би се получило в резултат на търсенето и предлагането, търсенето ще намалее, което би означавало и по-малко приходи за творците, т.е. би се постигнал противоположния на търсения ефект.

Минималните цени биха могли да затруднят навлизането на нови участници на пазара. Това се дължи на обстоятелството, че ползвателите, които искат да получат творчески продукти на минимална цена, е по-вероятно да ангажират творец с опит, отколкото творец, който навлиза на пазара и съответно не се е утвърдил и няма опит. По този начин минималните цени защитават съществуващите участници на пазара и най-вече тези от тях, които са неефективни и нямат стимул да подобряват качеството на творческите продукти, които предлагат.

Творческите продукти се отличават със спецификата, че са свързани с определено изкуство, зависят от таланта и уменията на съответния творец, поради което е трудно да бъдат остойностени. Това е още едно обстоятелство, което обуславя необходимостта цените за творческите продукти да се определят от пазарните сили на търсенето и предлагането, което би позволило цените за творческите продукти да отразяват уменията, таланта, опита и известността на творците. Това от своя страна създава стимул и за допълнителното им развиване с цел предлагането на по-качествени творчески продукти на пазара. Трябва да се има предвид и необходимостта ползвателите на творчески продукти да съобразят възнагражденията, които заплащат за тези услуги, с приходите, които могат да се генерират от продукта, в който са включени съответните услуги (концерт, филм).

Ефектът от определяне на минимални цени на творческите продукти би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение за определяне на цените на тези продукти. Фиксирането на минимални цени от предприятия или сдружения на предприятия се приема от теорията и практиката за едно от най-тежките нарушения на конкуренцията.

КЗК счита, че свободното договаряне на възнагражденията в най-голяма степен защитава интересите на двете страни – ползватели и творци.

Пълният текст на решението може да прочетете тук.