Комисията за защита на конкуренцията прие нови Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки
С Решение № 972/19.11.2020 г. КЗК прие нови Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Решението отменя Решение № 570/20.05.2010 г., с което са приети първите Насоки на Комисията за противодействие срещу тръжни манипулации. Развитието на обществените отношения през последните години доведе до множество промени в нормативната уредба, касаеща обществените поръчки, както на национално, така и на общностно ниво. Така на 26.02.2014 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС. Тези актове са транспонирани в българското законодателство чрез Закона за обществените поръчки, обнародван с ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., както и Правилника за прилагането му, приет с ПМС № 73/05.04.2016 г.
Измененията в нормативната рамка на обществените поръчки доведе до необходимост от актуализиране на Насоките на Комисията, при съобразяване с най-добрите практики на държавите-членки на ЕС и препоръките на Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
С новите Насоки се актуализират и прецизират множество от текстове на предишните. За целта са анализирани промените в нормативна уредба. На национално ниво са въведени нови правила при провеждане на обществените поръчки, както и нови задължения на възложителите, в това число да следят за съмнително антиконкурентно поведение на кандидатите или участниците в провежданите обществени поръчки и да уведомяват КЗК за всеки такъв случай.
Противодействието срещу тръжните манипулации следва да бъде извършвано на първо място от възложителите. От първостепенна важност е процедурите да бъдат организирани и провеждани по такъв начин, че да бъде максимално затруднена координацията между участниците. С цел превенция от тръжни манипулации, Комисията е съставила списък с мерки, които възложителите е препоръчително да предприемат за намаляване на риска от такъв тип забранени споразумения. При изготвянето на този списък с мерки е извършен подробен анализ на добрите практики и насоките за борба с тръжните манипулации както на държавите – членки на ЕС, така и последните препоръки на ОИСР.
Също така, с настоящата нормативна уредба е въведено задължение на възложителите за уведомяване на КЗК, когато при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка възникнат основателни съмнения за нарушение на чл. 15 от ЗЗК. За улеснение на възложителите при изпълнение на това задължение, КЗК е очертала основните конкурентни проблеми, които се наблюдават в процедурите за възлагане на обществени поръчки, взможните фактори, способстващи за тръжни манипулации, както и наличието на определени обстоятелства, които са индикация за антиконкурентно поведение. Следва да се има предвид, че наличието на едно или няколко обстоятелства може да обуслови единствено съмнение за тръжна манипулация, но не представлява само по себе си доказателство за антиконкурентно споразумение между кандидатите или участниците в обществената поръчка. От съществена важност е съдействието на възложителите, както за уведомяване на КЗК при наличие на съмнения за тръжни манипулации, така и за предоставяне на необходимата за изясняване на всеки отделен случай информация.
Съгласно Закона за защита на конкуренцията тръжните манипулации на обществените поръчки са дефинирани като една от възможните форми на картел между предприятия, което представлява нарушение по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и/или чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). На участващите в нарушението предприятия може да бъде наложена имуществена санкция в размер до 10 % от оборотите им, реализирани през предходната финансова година.
Пълният текст на решението е достъпен на посочения линк: http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300058859
