КЗК счита, че максималната надценка за стоки от първа необходимост ограничава конкуренцията

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) счита, че предложеното с Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите въвеждане на максимална надценка за определени стоки от първа необходимост представлява ограничение на конкуренцията. Становището на КЗК е прието с Решение № 23/10.01.2019 г.

Според КЗК по този начин се ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, като съществува риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение. КЗК подчертава, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията, тъй като конкуренцията представлява естествения стимул за намаляване на цените с цел привличане на повече потребители и реализиране на по-големи продажби.

КЗК обръща внимание, че определянето на максимална надценка може да доведе до неблагоприятни последици като дефицит на стоки или продажба на по-евтини, но и по-некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето на хората.

Анализът на КЗК показва, че увеличението на цените на стоките от първа необходимост не се дължи на причини от нивото на търговия на дребно. Освен това, целта да се подпомогнат хората с най-ниски доходи не се постига с определянето на максимална надценка, тъй като това представлява мярка, насочена към всички потребители.

Проектът ограничава конкуренцията и като предвижда различен размер надценка за различните търговски обекти в зависимост от оборота, като поставя по този начин някои участници на пазара в привилегировано положение спрямо други. Като се има предвид, че при големите търговски вериги надценката би била по-малка в сравнение с малките магазини и съответно цените на тези стоки биха намалели в по-голяма степен в търговските вериги, предложената регулация може да доведе до пренасочване на потребителите към веригите за сметка на малките магазини, които всъщност е имала за цел да постави в привилегировано положение.

Регулацията е насочена предимно към големите търговски вериги, но едва 10,57% от магазините на тези вериги се намират в населени места с население под 30 000 души, а около 60% от хората, които получават социално подпомагане, живеят в тези населени места.

Евентуално изискване стоките, обект на регулацията, да са български също би представлявало ограничение на конкуренцията, тъй като създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги и би поставило доставчиците на български стоки в привилегировано положение спрямо чуждестранните. Според КЗК е възможно в резултат на предложената максимална надценка, търговците на дребно да се насочат към вносни стоки, с което регулацията не само, че няма да помогне, а ще навреди на българските производители, които е имала за цел да насърчи.

КЗК счита, че съществуват алтернативни мерки и регулации, които осигуряват ефективно подпомагане на българските граждани с най-ниски доходи. Допълнителни такива винаги биха оказали положително въздействие, но те трябва да имат като единствена заложена цел и постигнат резултат – подпомагането приоритетно и конкретно на най-уязвимите социални групи в българското общество.

Пълният текст на решението може да прочетете на http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300053987