Европейският съюз е в процес на преразглеждане на законодателството си за използването на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Увеличаването на дела на възобновяемата енергия и по-пълноценното използване на енергията не само ще спомогнат за постигането на европейските амбиции относно политиката за климата. Мерките ще намалят зависимостта на Европа от внос на изкопаеми горива, голяма част от които идват от Русия.
Предложенията за промени са в програмата на пленарната сесия на Европейския парламент през септември.
През 2018 г. депутатите приеха текстове за стимулиране на производството на чиста енергия, насочени към намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива и борбата срещу климатичните изменения. Законодателният пакет включваше три акта: за възобновяемите източници на енергия, за енергийната ефективност и за механизъм за контрол.
Повече възобновяеми източници на енергия
Делът на енергията, добита от възобновяеми източници, се е увеличил значително като процент от общото потребление – от около 9,6% през 2004 г. на 22,1% през 2020 г. По този начин Европейският съюз е постигнал формулираната цел за дял от 20% към 2020 г.
Според действащото законодателство делът на възобновяемите източници трябва да бъде поне 32% от общото крайно потребление към 2030 г. Тази цел ще бъде повишена – комисията по енергетика в Парламента предлага изискването да бъде за дял от 45%.
Научете какъв е делът на добиваната енергия от възобновяеми източници в отделните страни от ЕС.
Подобряване на енергийната ефективност
Подобрения в енергийната ефективност могат не само да намалят емисиите на въглероден диоксид, но и годишните разходи на ЕС за внос на енергия, които се равняват на около 330 млрд. евро годишно. Ето защо се подготвя актуализиране на целта от 2018 г. за намаляване на енергийното потребление в целия ЕС с 32,5% до 2030 г.
Предложените нови цели са 40% намаление на крайното енергийно потребление и 42,5% намаление на първичното енергийно потребление. Крайното потребление е това, което консумират само крайните потребители като домакинствата, докато първичното потребление включва и енергията, която се използва за генериране на електричество.
Една от областите, в които е възможен значителен напредък, е отоплението и охлаждането на сгради. Тези дейности поглъщат около 40% от потребяваната енергия в ЕС. През април 2018 г. Парламентът прие нови правила за енергийната ефективност на сградите, според които държавите-членки трябва да подготвят дългосрочни стратегии за подкрепа на обновяването на жилищни и нежилищни сгради. Целта е до 2050 г. сградите в ЕС почти да не консумират енергия, която не е произведена на място.
През 2017 г. Парламентът гласува за опростяване на етикетите за енергийна ефективност на домашните уреди – от лампи до телевизори и прахосмукачки. Това позволява на потребителите да сравняват по-лесно при покупка кои уреди спестяват енергия.