Безработица и свободни работни места: къде се намира България?

Институт за пазарна икономика, Автор: Димитрия Гавалюгова
В световен мащаб през последните десетилетия основен показател на икономическата статистика, очакван със затаен дъх както от финансови министри, централни банки и експерти, така и от широката публика, е коефициентът на безработица. С единодушие нарастващото ниво на безработица се възприема като политическо бедствие, докато намаляващото такова – като подвиг.

Далеч по-скромно внимание се обръща на индикатори като заетост, работна сила и брой на работните места, които в комбинация с нивото на безработица имат потенциала да предоставят по-цялостна картина за състоянието на пазара на труда.

Подобен индикатор е и коефициентът на незаетите работни места, изчисляван на тримесечие от НСИ и Евростат. Коефициентът на незаетите работни места представлява процентното съотношение на броя на незаетите позиции към този на всички (заети и незаети) работни места в икономиката на една държава. Икономическите изследвания показват, че при липса на значителен дисбаланс между търсене и предлагане на пазара на труда, по време на икономическа експанзия коефициентът на безработица се понижава, докато този на вакантните позиции нараства (т.е. разкриват се повече нови работни места, част от които остават незаети в краткосрочен план), докато в периоди на рецесия се наблюдава обратната тенденция. Следователно къде ще попадне една страна по тези показатели зависи от фазата на бизнес цикъла, в която се намира.

Данните на Евростат за свободните работни места от първото тримесечие на 2013 г. в страните от Европа до значителна степен потвърждават тази прогноза.

Ако погледнем към средните нива на тези показатели за ЕС в сравнение със същия период на 2012г., коефициентът на незаети работни места е спаднал с 0,1 процентни пункта до 1,4%, а средното ниво на безработица за Съюза се е повишило с 0,7 пр.п. до 10,9%. И докато страните в лявата част на графиката[1] са загрижени за свободните работни места, които трябва да запълнят, тези в противоположния ѝ край се тревожат от липсата на такива.

България попада по-скоро във втората група. Графиката по-долу показва динамиката на двата показателя в страната за петгодишния период от началото на 2008 г. Очаквано се наблюдава спад при коефициента на незаетите работни места и ръст на нивото на безработицата. Според данните на НСИ за 2012г. процентът на вакантните позиции е възможно да се равнява на около 15 000 незаети работни места в България за първото тримесечие на 2013г. – понижение от близо 18 000 за същия период на предходната година. Поглеждайки към секторите, в които са свободните позиции, прави впечатление, че за целия разглеждан период над една пета от вакантните работни места са в областта на държавното управление.

Какво показват данните?
Връзката между безработицата и свободните работни места най-общо показва взаимодействието между търсенето и предлагането на пазара на труда. На европейско ниво, както бе отбелязано на срещата на високо равнище в Брюксел на 27 и 28 юни, и както става видно от представената статистика, съществува несъответствие между наличието на голям брой незаети работни места в едни страни и високото ниво на безработица в други. Изглаждането на това несъответствие чрез мерки като повишаване на мобилността и адаптивността на работната ръка несъмнено би довело до позитивни икономически резултати в страните от региона.

Обстановката в България, обаче, изглежда малко по-различно. Усилията за увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда са безспорно необходими и са основна предпоставка за неутрализирането на негативните икономически влияния в дългосрочен план. Но това, което не трябва да се пренебрегва, е фактът, че преди всичко е необходимо създаването на нови работни места, които да бъдат запълнени, а опитът сочи, че тези нови места съпътстват икономическия растеж. Ето защо в страна като България, която не вдъхва доверие на инвеститорите по показатели като право на собственост, бизнес свобода и ниво на корупция, проблемът с безработицата се оказва дълбоко вкоренен. А този вид проблеми са разрешими само чрез налагането на всеобхватни, структурни и най‐вече - политически трудни промени. 

[1] С изключение на Хърватия, където икономическият спад изважда наяве сериозни проблеми при гъвкавостта на пазара на труда, и нивото на безработица се покачва въпреки високия коефициент на свободни работни места.

*Авторът е стажант в ИПИ    www.ime.bg.