Помощта на държавата помогна на българския бизнес да преодолее тежките моменти. Държавната помощ е нещо, което подпомага бизнеса по време на кризи, но не трябва да става постоянно очакване. Бизнесът в Европа очаква нещата първо да се влошат, преди да се подобрят, но кога ще дойде това трайно подобрение и какъв ще бъде катализаторът зависи от начина, по който ще преодолеем първопричините за влошаването. Тъй като войната, която се случи, е в Европа, държавите, които са в близост до военния конфликт, са дали най-неблагоприятни очаквания. Безспорно тази локация на конфликта в Европа е един от мотивите да се дадат такива негативни прогнози. Това коментира Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Бизнес доверието в Европа е на историческо дъно за 2023 година, като за следващата година то е дори по-ниско от времето на финансовата криза от 2008-2009 година и разгара на пандемията, показа 30-тото издание на икономическото проучване на Европалати. То отразява безпрецедентните икономически трусове в следствие на военния конфликт между Украйна и Русия и последствията на COVID пандемията. БТПП е партньор на Европалати в проучването за 24-ти пореден път, като в проучването участват 42 000 компании от 25 европейски страни. Своите очаквания са изразили и над 800 предприемачи, представители на българския бизнес. Всички индикатори на проучването показват, че бизнесът в Европа като цяло очаква нещата да се влошат, преди да се подобрят. В същото време резултатите в България показват по-благоприятни очаквания за 2023 г. по отношение на почти всички индикатори.
"Русия и руският пазар бе и основен източник на суровини за много отрасли, основно за енергоносителите. Според статистиката за България вносът от Русия, заради повишените цени, почти се е удвоил, което означава, че все още този суровинен източник оказва голямо влияние и неговото заместване ще изисква време и сериозен ресурс. Виждаме, че в рамките на ЕС другата голяма опасност - COVID пандемията и евентуално опасността да се наложат нови мерки, все пак се оценява от предприятията като проблем с по-нисък риск. Дори в България е класиран на шесто място, което дава една по-положителна перспектива за развитието".
Основната причина за тези резултати е натрупването в един относително кратък период от време на множество кризи, каза Тодоров. "Стартът беше с пандемията, която продължи неочаквано дълго. Икономическата криза в следствие на военния конфликт в Украйна надгради тези ефекти".
Българският бизнес, въпреки политическите турбуленции в нашата страна и невъзможността да се състави правителство с дълъг хоризонт, получи подкрепа от служебното правителство, а и преди това редовното, като се предприеха мерки за подпомагане заради пандемията, както и компенсации на високите цени на електроенергията, каза главният секретар на БТПП. "Това донякъде даде стимул на българските предприятия да продължат своята дейност и да я няма масовата вълна от фалити, която често се появяваше и в нашите прогнози. Помощта на държавата помогна на българския бизнес да преодолее тежките моменти".
"Надявам се тези мерки, които са предвидени за подпомагане на предприятията, да продължат, въпреки че бизнесът не разчита изцяло на тях. Важно е бизнесът да бъде изграден устойчиво и не бива бизнесите в бъдеще да разчитат основно на мерки за подпомагане или мерки за компенсации. Държавната помощ е нещо, което подпомага бизнеса по време на кризи, но не трябва да става постоянно очакване".
Много е важна темата с диверсификацията, подчерта събеседникът. Той сподели, че има бизнеси в България, които успешно са оперирали преди войната в Украйна, но сега се оказва, че трябва в много бърз порядък да диверсифицират пазарите си и да променят фокуса на вътрешната си дейност. "Кризата води до извода, че предприятията не трябва да се осланят само на пазарите, с които разполагат. Пандемията също затвори или затрудни веригите на доставки и се видя, че диверсификацията е наложителна".
Очакванията на българските компании за продажбите на вътрешния и външния пазар в сравнение с предходната година има положителна нагласа - 39% от анкетираните очакват, че ще увеличат продажбите си в страната. Процентът на бизнес лидерите, които очакват покачване на продажбите в чужбина е 37%. Една пета от анкетираните очакват спад и намаление, а за чужбина - 24% от тях, каза още гостът.
"Все още не можем да достигнем предпандемичните нива, но се надяваме положителният тренд да се запази и през следващата година".
В глобален план започна тенденция за съкращаване на персонала, но българският бизнес не очаква свиване на заетостта. 23% от анкетираните са казали, че планират да увеличат заетостта, а само 14% са заявили, че ще намалят своите работници и служители. Останалите анкетирани са отговорили, че ще запазят равнището на наетите лица. Запазването на ниската безработица ще продължи и през следващата година, каза Тодоров.
Дали Планът за възстановяване и устойчивост ще окаже желания благоприятен ефект върху цялата икономика на България, а не да остане ограничен само върху секторите и компаниите, които ще участват пряко в неговото изпълняване? Защо и как трябва да бъде продължен механизмът за подпомагане на компаниите по отношение на високите цени на енергоносителите, които са основно предизвикателство за компаниите? Защо зелените цели все още не са сред основните цели на българския бизнес, според проучването?
Вижте целия коментар във видеото