България със значително подобрение в готовността за е-правителство

Автор: Асен Начков, Институт за пазарна икономика

На 19 юли 2018г. ООН представи своето ново изследване на електронното управление на страните членки на ООН. Изследването представя индекс за държавите членки, който измерва степента на употреба и ползваемост на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за предоставяне на публични услуги на гражданите. Изследването на ООН излиза всеки две години, като последното издание беше от 2016 г. В сравнение с 2016 г., България се е изкачила в класацията с 5 места – от 52-ро място през 2016 г. до 47-мо място.

Какво представлява електронното управление?

Електронното управление представлява съвкупността от услуги, предоставени на гражданите на една страна от държавните институции по електронен път (чрез интернет-базирани технологии, Bluetooth, GIS, технологии за мобилна комуникация и т.н.). Целта на електронното управление е да се дадевъзможност на гражданите да участват ефективно в управлението на държавата, да се осъществява по-бърз и ефикасен информационен обмен както между различните административни единици, така и между тях и гражданите, и като цяло да се увеличи качеството на услугите, предлагани от държавните институции.

В България основни примери за услуги, предоставени чрез електронното управление, са услугите на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Търговския регистър и др.

Индекс на готовност за е-правителство

Индексът на готовността за електронно правителство на ООН е периодичен индекс, чиято цел е да предостави обстойна и точна оценка за степента на развитие на електронното правителство в различните страни членки на ООН. Първото издание е от 2003 г., като в следващите години индексът се публикува всяка година. След 2008 г. започва да излиза веднъж на две години. 

Основните показатели, които се разглеждат в изследването, са:

• Интернет-базирано изследване на степента на предоставените услуги – тук се отчитат броят на интернет страниците на различни държавни структури, тяхната наличност, обхватност и функционалност.
• Индекс на изградената и работеща телекомуникационна инфраструктура. За да се състави добро приближение за нейния размер, се измерват: делът на хората, които имат достъп до телефон; делът на хората, които разполагат с мобилен телефон; делът на хората, които използват интернет; делът на хората, които разполагат с компютър; делът на хората, които имат достъп до високоскоростен интернет.
• Индекс на човешкия капитал, който отразява технологичната грамотност в дадена страна. Тук се измерват: делът на грамотните хора; очакваният среден брой години образование; истинският среден брой години образование; брутният коефициент на записаните в училище деца.
• Индекс на електронното участие (е-участие). Той показва доколко коментари и мнения в публичните уебстраници на институциите, форумите, блогове и др. помагат по отношение на взетите решения от страна на правителството. Измерва се и също доколко са ефективни държавните институции във включването на обществото в процеса на формиране на политики.
•  

Какво показват числата?

Тази година в топ 10 страни с най-развито електронно правителство са главно тези, които бяха и през 2016 г. – Дания, Австралия, Южна Корея, Обединеното кралство, Швеция, Финландия, Сингапур, Франция и Япония. За периода 2016-2018 г. Япония  е новата страна, която достига първите 10 места в класацията, за разлика от Холандия, която отпада от тях. На първо място е Дания с индекс за развитието на електронното управление 0,9150. През 2016 г. най-развитата страна в това отношение беше Обединеното кралство с индекс 0,9193, което показва, че цялостно за всички страни има едва доловимо намаляване на развитието на електронното управление.

В периода 2016-2018 г. България развива своето електронно управление значително. От 52-ро място през 2016 г. страната достига 47-мо място. Подобрението не е само в относителен мащаб спрямо другите страни, но и в абсолютен – през 2016 г. индексът е 0,6376, а за 2018 той е 0,7177. Това поставя България пред страни като Хърватия, Чехия, Румъния и Сърбия в своя регион, но зад Швейцария, Словения, Естония, Германия, Люксембург и други западноевропейски страни.

Стойността 0,7177 е определена от ООН като висока степен на развитие на електронното управление. Най-значителното подобрение в показателите на България е в състоянието на електронно предоставените услуги - 35% (данните за този показател се набавят от специално проведени анкети в страните). Подобрението в е-участието е 25%, а подобрението в телекомуникационната инфраструктура, както и това в човешкия капитал са средно с около 3%.

По-подробно за някои компоненти:

• Индексът на изградената и работеща телекомуникационна инфраструктура показва, че за двугодишния период потребителите на интернет са се увеличили с над 4 процентни пункта. Делът на хората, които ползват стационарен телефон, е намалял с около 5 процентни пункта, а делът на хората, които имат мобилен телефон, е намалял с 12 процентни пункта.
• Индексът на човешкия капитал показва, че основното подобрение идва от увеличение в процента на децата, които се записват в училище (с 1 процентен пункт до сегашната стойност 90,53%). Няма реална разлика в процента на хората с грамотност (98,4%), а увеличението в средния брой години образование е почти 1 година.
• Значително е и увеличението в е-участието. Стойността на този показател през 2016 г. е 0,6949, а през 2018 г. вече е 0,8708. Това подобрение с 25% показва ясно, че властта взема предвид коментарите и запитванията на гражданите, предоставени посредством интернет, повече от преди.

През 2003 г., когато това проучване се извършва за първи път, индексът на готовност за е-правителство на България е 0,548. За 15 години се увеличава до 0,7177, като тази стойност е най-високата досега. Факторите за това увеличение са най-различни, но един основен от тях е, че дигитализацията на правителството става все по-нужна и очаквана от гражданите с развитието на технологиите. Затова с увеличаването на използваните технологии в едно общество е нужно и паралелно увеличаване в технологиите на услугите, предоставени от държавните институции.