Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Данните на Евростат показват, че през 2021 г. в Европейския съюз участието на възрастните хора (25-64 г.) в образование и обучение се нормализира след спада по време на пандемията. От 10,8% през 2019 г. участието намалява до 9,1% през 2020 г. (както коментирахме тук), но през 2021 г. отново се връща на нивото преди Ковид-19. В България също се наблюдава подобна тенденция, въпреки че последствията от ограниченията все още не могат да се преодолеят. През 2019 г. 2,0% от населението на 25-64 г. участва в учене през целия живот. Пандемията води до спад до 1,6%, а през 2021 г. показателят достига 1,8%.
Ученето през целия живот в България обаче остава изключително ниско и не се вижда подобрение през последното десетилетие. През 2021 г. с едва 1,8% от възрастните, участващи в образование и обучение, България е на последно място в ЕС и изостава шест пъти от средноевропейските нива, близо два пъти от предпоследния в класацията – Гърция с 3,5%, и 20 пъти от първенеца – Швеция с 34,7%.
За поредна година включването в образование и обучение нараства с нарастване на образователното ниво, което означава, че най-ниско образованата работна сила в най-малка степен полага усилия за да повиши квалификацията си. Този проблем е разпознат от управляващите от поне десетилетие със започването на писането на стратегии и планове за учене през целия живот, но действията очевидно не дават резултат. Активните мерки на пазара на труда също продължават всяка година да са насочени предимно към осигуряване на субсидирана заетост, а не към обучения и квалификации (за разлика от тези в ЕС). През следващите няколко години ще се изпълнява и един от проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, който предвижда масови обучения, особено при нискообразованите и лицата без квалификация (писахме за това). При всички положения по-високо участие в учене през целия живот е ключов елемент на устойчивия пазар на труд и основен способ за преодоляване на структурната безработица в страната.